Диана Петрова пише приказки за ромската общност, в-к Марица

Деца от „Столипиново” стават герои в приказки. Мелек, Пънар, Мелекбер, Исмет, Юксел, Гундуван, Бирджан влизат със своите имена в историите на писателката Диана Петрова, след като в продължение на месеци тя се срещна няколко пъти с тийнейджъри от 5. до 7. клас от СУ „Найден Геров”. Техните разкази, мечти и откровения авторката ще превърне в приказки. Книжката накрая ще стигне до връстниците им благодарение на издателство „Летера” по проект „Приказна работилница” - една от инициативите в рамките на домакинството на Пловдив като Европейска столица на културата. Всички деца, с които се срещнах, ще получат главна или второстепенна роля в разказите, зарича се Диана Петрова. Тя често влиза в училища и разиграва приказни игри с хлапета от различни градове, за да създават заедно истории. Авторката има специално отношение към различните, плод на което е сборникът й за осиновители и осиновени „Двойната планета”, но за първи път проектът я среща с друга етническа общност. Това я поставило пред неочаквано предизвикателство - някои от децата трудно говорят на български. Учителките им Пенка Казакова и Нефизе Жекова се оказали безценни помощнички, още повече че познават семействата и средата, в която расте всеки от учениците им. Как се задомява девойка от ромската или турската общност, какво облича, как се подготвя тържеството, питала хлапетата писателката. Момичетата я посветили, че булката носи бяло за ритуала, но после сменя още три рокли - червена, бананова и синя. А момчетата й разяснили как се извършва споразумението за женитбата и колко пари се заделят, ако сделката се разпадне - тъй наречения мехир. И на свой ред се интересували какво работи тя и има ли деца. Когато им отвърнала, че по принцип работата й е в компютърна фирма, хлапетата възкликнали: „А, това е по-интересно от писането!”. Всъщност не е, разубеждава ги всеки път Диана Петрова. И измисля различни начини да им го докаже. Някои взаимства от „Граматика на фантазията” на колегата Джани Родари. Заедно с децата създават например групова история, като един казва изречение, друг го продължава. В началото са малко смутени, но после така се разиграват, че трудно ги удържаме, споделя Диана Петрова. В един момент нейните „съавтори” толкова се отпуснали, че й подготвили и музикално изпълнение. Друг път Диана Петрова пробва подхода „хармоника”. Пише се дума и листът се прегъва, така че следващият да не я вижда. Той добавя своя и така листчето обикаля целия клас. Накрая се разгъва, а децата трябва да съберат думите в изречения и история. Обикновено пада голям смях. Авторката има и свой метод да провокира фантазията и творческото писане, която е нарекла „Три точки”. Нахвърля някакъв проблем - например дете заеква или пък не вижда добре. Учениците трябва да измислят кой да му помогне, а след това и как да се разреши проблемът. Това е по-лесно за по-малките. Докато ги учи да развихрят въображение и да побират фантазиите си в думи, Диана Петрова на свой ред узнала много от децата от „Столипиново”. Вече е наясно колко се тачи там празникът Хедерлез, досега знаела само за Байрама. Най-голямата ми изненада беше колко близки отношения са изградили тези деца с техните учителки, които са им като майки, казва Диана Петрова. След срещите те продължили да й пращат истории, които децата се сетили да разкажат, след като писателката вече си е тръгнала. Получила и рисунки на много симпатични чудовища. Искам приказките, които ще напиша, да засягат техните проблеми, споделя Диана Петрова. Вече е готова с няколко сюжета, които е изпратила в училището, за да ги погледнат и педагозите. Така няма опасност с някакъв детайл неволно да обиди някого или общността. Много тънък момент ще бъде и как да бъде назована принадлежността на хлапетата - повечето от тях се самоопределят като турци, а не като роми. Засега работните варианти на приказките се въртят около няколко истории. Една засяга взаимоотношенията между братя и сестри в голямото семейство, каквото обикновено е фамилията в етномахалите. Друга докосва друга актуална тема - заминаването за Германия и завръщането. Мелиса, която иска да е учителка по български език и литература, защото мечтае да стане като своята преподавателка в училище, е вдъхновила приказката за мечтите. Исмет и Стоил споделили, че обичат да играят футбол с приятели, Емил - да пее, Сание - да чете книги, Ангел - да играе на орехи, а Мелекбер - да скача на въже и после да стане войник. Специална история ще има и за изгубените букви на ромите - общността няма своя писменост. Малкият Бирджан, когото Диана Петрова срещнала в „Столипиново”, е прототип на героя, който спасява сестра си и намира буквите. Детската писателка не е подминала и темата за ранните бракове, които откъсват децата от училище. Творческото писане пали тийнейджърите Инициативата „Разказвачът на приказки представя…”, която цели да увеличи интереса към четенето, вече е срещнала Диана Петрова с много ученици от 3. до 6. клас в пловдивските училища. С пораснали вече тийнейджъри авторката на „Двойната планета“, „Мъдри приказки за деца и възрастни” и „Приказки за цялото семейство“ води и уъркшопи по творческо писане. На сбирките участниците се упражняват в групово писане - измислят заедно обща история, съставят диалози. Авторката ползва теорията за приказката на Проп, според когото има 100 приказни сюжета. За да създадат сами един от тях, писателката води учениците през няколко опорни точки. Трябва да измислят въображаемо семейство, забрана, която после е нарушена, и накрая - спасение. А когато децата започват да мислят за бягства на героите си, авторката ги провокира: „Не може ли вместо това в този момент да хвръкне? Или пък да пита съседката…”.