Интервю за Пикселмедия на Диана Петрова

В България ще има все повече глад за IT специалисти Водната кула” – първият български IT роман, чиято бляскава премиера премина наскоро, представя любопитната история за група софтуерни специалисти, започнали работа в чуждестранен IT стартъп. Срещаме ви с авторката му Диана Петрова, която споделя как вижда бъдещето на IT в България и отправя съвет към бъдещите работещи в бранша. Въпрос: Какво ви провокира да напишете IT романа “Водната кула”? Отговор: Един разговор, който подслушах между специалистката по човешки ресурси и техническия лидер. Бяха единодушни, че обучение може да задържи програмистите в една компания. Още ми беше непривично служители да се глезят така, тъй като идвам от работни места, където се биеш със зъби и нокти да останеш. Казах си презрително: „Наемайте ги по хобита, и с малко обучение, пак ще получите това, което имате и сега.“ Така се роди идеята за софтуерна компания, в която хората се подбират не поради уменията си, а заради факта, че имат силно извънработно занимание. Вдъхновиха ме моите собствени колеги, които съм описала хумористично. Отвъд тази линия, задавам и по-сериозни въпроси – за пораженията върху психиката при работа зад компютър. Исках да обрисувам хора като мен, които се стичат от други места в IT бранша само заради парите. Исках и да опиша действителността в българските софтуерни компании. Въпрос: Ще разкриете ли малко от сюжета? Отговор: Свободомислещ преподавател по математика и консервативен административен директор се събират заедно, за да подберат хора за нов стартъп. Новонаетите трябва да разработят професионална социална мрежа. Какво ще спечелят от постъпването си в софтуерния бранш и каква е цената, която ще платят за изкуствения рай? Ще ги промени ли свободния модел на работа, какъвто налага преподавателя? Въпрос: Как мина премиерата на книгата? Отговор: Благодарение на издателство „Рива“, Десислава Василева от Idea PR & advertising и екипът от „Аз чета“ се случи една наистина забавна и стори ми се, стилна премиера, за каквато съм мечтала винаги. Най-добрите ми приятели бяха там. Имаше интерактивна платформа за задаване на въпроси, там беше и представител от конкурса на корпорация „Развитие“, който разказа защо книгата е сред номинираните на конкурса. Въпрос: Разкажете ни повече за професионалния Ви път и творчество до сега! Отговор: Живея два живота – на автор и този на обикновен QA, какъвто реших да остана. Предлагали са ми да стана QA мениджър, но за мен това е мръсна и неблагодарна работа, а и мисля, че не съм подходяща за такава позиция. Дори ме уволниха веднъж поради отказ да стана ръководител, представяте ли си? Иначе професионалната ми биография е манджа с грозде. Работила съм като продавач на чесън, на сладолед, като работник във фабрика за зрънчо, като дистрибутор. После пък като преводач и редактор по издателства, дори имам година работа в Комисията по финансов надзор като администратор. От седем години съм в бранша като QA и често пиша за продукти, които лично съм тествала. Творчеството ми е друга бира. Имам три книги за деца, една от които е вече с четири издания – „Мъдри приказки“, а втората я настига. Писала съм и книги с еротична насоченост, една от които се изучава в СУ: „Лилит“. Най-много се гордея със „Синестезия“, където става дума за света на един психолог. За да я напиша ми трябваха повече от пет години в БОАП „К.Г.Юнг“. „Водната кула“ е новият ми експеримент – радвам се, че се счита за първата книга за българските софтуерни компании. Въпрос: Какви поуки си извадихте от опита Ви в IT сектора? Отговор: Че общуването с машината отваря много врати, като в замяна те осакатява безвъзвратно, особено ако не си свикнал с бързите промени. След като понатрупаш години опит, често се случва да страдаш от депресии или да добиеш самочувствие без покритие. Плюсът е, че се променя светогледа ти. Вече можеш да си позволиш да не работиш няколко години, да пътуваш, да си накупиш имоти. Едно от решенията за мен е онова, което правя и понастоящем. Храня тялото си със заплата от софтуерна компания, а душата си – със силно хоби, каквито са четенето и писането за мен. Въпрос: Как виждате бъдещето на IT в България? Отговор: Ние сме желана дестинация заради ниските данъци и ще има все повече глад за специалисти и дори за пишман специалисти. Заплатите ни са на западно ниво, а излизаме евтино на чуждестранните инвеститори. Губи държавата, но засега печелим ние, софтуерните специалисти. Разбира се, това е балон, който някой ден ще се спука и ще се наложи да работим извън България. Дотогава обаче можем да си позволим лукса да печелим добре у дома. Въпрос: Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да станат програмисти? Отговор: Помня последния колега от настоящата ми работа, който дойде от строителството да става младши програмист. Първо скандираше колко сме били разглезени, а в момента се сърди, ако му отвориш прозореца. Бих казала на тези хора следното. „Скоро ще станете като онези, на които сте завиждали, докато сте лепили външна изолация. Но това няма да ви харесва задълго. Затова се подгответе както за големи привилегии, така и за голямата духовна цена, която ще платите за тях. Чака ви съвсем различен живот, от този, на който сте свикнали. Но няма място за страх. Стъпвайте смело напред, има начини да запазите себе си!“