Интервю на Атония Апостолова с Диана Петрова

Пет въпроса към писателката Диана Петрова Диана Петрова (Diana Petrova) е автор на три детски книги и четири романа, вкл. на еротичните “Лилит” и “Деветте кръга”. Чрез различни инициативи тя се среща с много деца от всякакви възрасти и посредством упражнения им показва основни модели в творческото писане. Предстои й да преподава на деца и в Творческа Академия "Заешка Дупка". За видовете писане и неговите ползи, за постигането на собствен глас и за “кражбите”, както и за трудностите във възпитанието на таланта - вижте интервюто: 1. Всеки ли днес може да пише - и каква е разликата спрямо целите (напр. просто да си увлекателен в социалните мрежи, да пишеш въздействащи статии или да издадеш бестселър/висококачествена проза, която да печели награди)? Според мен всеки може да пише, но зависи какво. Дневникът, например, е една много добра терапевтична форма на обръщение към самия себе си. Самият Марк Аврелий е написал гениалния си труд „Към себе си“, който е преиздаван през всички векове до наши дни и е книга с висока стойност, бестселър при това. В дневника няма нужда да си изряден, да следиш висок стил на изразяване или да си последователен, но е идеална тренировка за изливане на мисли, чувства и упражнение по писане. От друга страна, не всеки може да стане писател, защото за това се изискват куп други умения. Първото е самодисциплина, после идва трайното желание да подобриш писането си през годините, а третото е умението да се извлича последователен, логичен, еднопосочен разказ от множеството успоредни, хаотични, банални, противоречиви ситуации, от които се състои живят човешки живот. Това последното означава, че на практика трябва да откриеш нишката, подходяща за разказване, в огромната кашоподобна история на човешкия живот. В днешно време за да си успешен писател, е добре да правиш съчетание между писането в социалните мрежи, сайтовете за книги и т.н., и писането на по-сериозни неща. Това е и едно от нещата, на които искам да науча децата. Писателят не е вече това, което беше – чичко с брада зад тежко бюро, за чието издаване, реклама, разпространение и позициониране в медиите се грижи цяла банда специалисти. Днес той трябва да се справи с личните си съпротиви, да излезе от стереотипната писателска хралупа и да извършва пиар за себе си. Разбира се, говоря за неутвърдените писатели. 2. Коя е най-силната отличителна черта за един писателски стил според вашия вкус? Както казва един англоезичен редактор, това е творбата „да има свой глас“. Трудно е да се различиш от хора, пеещи край теб, и няма да се получи, ако просто ги надвикваш. Но ако направиш нещо различно, а именно съчетаеш добре познатите вече стилове в един, може и да успееш. Писателят в началото е просто много добър слушател преписвач. Той чете най-различни книги, купища с книги, и преписва от големите по уникален начин. Добре е да си избереш и от кого точно да преписваш, така да се каже. Например, може да направиш съчетание между стила на тежък класик и нов автор, който набира известност. Може да си харесваш различни подходи в стила на различни автори и да не го правиш дори целенасочено. Писателят краде и несъзнателно. 3. Как не трябва (или хайде – не е добре) да се пише? Не трябва да се пише за другите. Когато един писател реши да напише нещо на другите, вместо на себе си, тогава губи много от гласа си. Замислете се, дори в реалния си живот ние не общуваме реално с другия, а с копие от неговата персоналност, което сме си измислили. Смятам, че най-добрият подход е да пишеш така, че да впечатлиш сам себе си. 4. Каква е общата тенденция сред пишещите днес млади хора – и какви предизвикателства очакваш от преподаването на писане на деца? Младите пишещи хора често опитват да надскочат възрастта си и там е мястото, където се образуват пукнатини по творбите им. Например, струва ми се малко вероятно петнайсетгодишно момче да говори успешно през устата на четирийсетгодишна жена, без да се изложи. Възможно е единствено, ако е направил сериозно проучване и има преживявания с такава жена или е своего рода медиум. Съветът ми към младите пишещи хора е да започнат писателската си кариера, като пишат за нещата, които познават. Едва по-късно, когато се обиграят, може да си позволят да пишат като Толстой – за раждането. Според мен една от трудностите, с които ще се сблъскам, е не срамежливостта на съвременните деца, а точно обратното – със самочувствието им, че притежават талант и че никой не може да ги спре по пътя им. Може да ги спре и още как! Въпросът е как те да се справят с безбройните спънки, които ги очакват, как да преодолеят отчаянието. Друго предизвикателство, което очаквам, е как да ги убедя, че по-важното от красивите безсмислени изречения е значението, което те предават. 5. Двете книги, които един пишещ човек трябва да е прочел през живота си? Ще са три и това са книги, които ще му помогнат не да добие дълбочина на мисълта или просто да се позабавлява, а да усъвършенства техниката си. Може да започне с „Диалозите на Платон“, за да го научи да пише диалози, после с която и да е книга на Агата Кристи, за да го научи да гради напрежение, и „За писането“ на Стивън Кинг, за да го откаже от прилагателните като масово изразно средство.