Събития

Представяне на "Двойната планета" и "Лилит" в НБУ

минало: 30.04.2019 schedule00:00

ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИЗДАТЕЛСТВО „ЛЕТЕРА“: 28 ГОДИНИ ИЗДАТЕЛСКИ ОПИТ Център за книгата – книжарница, корпус 1 Организатор: Център за книгата Лектор: Екатерина Капралова, Модератори: Диана Петрова, Теодора Бургуджиева Представяне постиженията и най-новите издания на едно от емблематичните пловдивски издателства в годината на „Пловдив – европейска столица на културата“. Автори, които публикуват книгите си в издателството са Илияна Марчева, Иван Маразов и Ирена Бокова. Диана Петрова завършва магистратура по Творческо писане в СУ „Св. Климент Охридски“. Избрана е за участие в созополските семинари, организирани от фондация „Елизабет Костова“ през 2014 г., а през 2017 и 2018 година става жури в конкурса за средношколски творби „Петя Дубарова“. През 2018 година тя е жури и в още един конкурс – този на фондация „Тебешир“ – „Моят учител е супергерой“. В първата ѝ книга „Мъдри приказки“, която се превърна в бестселър с четири издания, са събрани вълшебни истории за деца от 8–10 години. Книгата е последвана от „Двойната планета“ – първата книга с приказки за осиновени и осиновители в България. Диана печели Лъжицата от наградите на „Бисерче вълшебно“ с книгата си „Приказки за цялото семейство“. Романите за възрастни на Диана Петрова са пет. „Ана“ излиза като първи роман на автор жена в поредица „Гравитация“, последван от „Синестезия“, който има многобройни откъси публикувани в чуждестранни списания, а третият ѝ роман „Лилит“ печели подкрепата на имена като Любен Дилов, Владимир Зарев, Ани Илков и понастоящем се изучава в СУ „Св. Климент Охридски“. Четвъртият ѝ роман е любовен и излиза под заглавие „Деветте кръга“, а „Водната кула“, която беше публикувана през 2018 година и получи номинация на корпорация „Развитие“, се смята за първият IT роман в България. Диана Петрова е автор на ревюта на книги и автор към инициативата „Писател назаем“. Тя е чест гост в училища по цялата страна – във Враца, Пловдив, Пазарджик, Разград, Троян, Плевен, Русе, Стара Загора, София, където разиграва приказни игри, разговаря с ученици от всякакви възрастови групи за писането и четенето. От тази година започва да води курс лекции за деца и тийнейджъри в творческата работилница „Заешката дупка“.

Раздаване на автографи, "Водната кула", 16 декември 2018

минало: 16.12.2018 schedule17:00

Раздаване на автографи "Лилит" и "Двойната планета" при издателство Летера

минало: 15.12.2018 schedule00:00

Раздаване на автографи за "Приказки за цялото семейство", щанда на изд. Софтпрес

минало: 14.12.2018 schedule00:00

Представяне на "Водната кула" в клуб "Книгата"

минало: 13.12.2018 schedule00:00

Силистра, две срещи

минало: 11.12.2018 schedule00:00

Попово, три срещи

минало: 08.12.2018 schedule00:00

Пловдив, пета поредица от срещи

минало: 06.12.2018 schedule00:00

Пловдив, четвърта поредица от срещи

минало: 05.12.2018 schedule00:00

Пловдив, трета поредица от срещи

минало: 01.12.2018 schedule00:00

Пловдив, първа поредица от срещи

минало: 29.11.2018 schedule00:00

Пловдив, втора поредица от срещи

минало: 30.10.2018 schedule00:00

Среща с ученици от 2-3 клас, 119 СОУ, гр. София

минало: 29.10.2018 schedule00:00

Учителите насърчават четенето с поредица от събития с автори, децата са любознателни и не се притесняват от срещите с автори. Личи, че им се случват често.

Среща с ученици от 9,10 клас в гр. Костенец

минало: 28.10.2018 schedule00:00

Училището е изрисувано от учителят по рисуване, библеотекарката е много активна, а учителите насърчават четенето, като четат заедно с децата.

Писателите брой 4 с Диана Петрова

минало: 23.10.2018 schedule20:00

И този месец рубриката Писателите на „Аз чета“, чиято цел е да среща читателите с някои от най-интересните съвременни български автори, се завръща с нов брой! Четвъртото ѝ издание ще бъде излъчено на живо във Facebook страницата ни на 23 октомври (вторник) от 20:00 ч. Този път наш специален гост ще бъде Диана Петрова! Диана Петрова е родена през 1978 г. в Свищов. Публикувала е четири романа – дебютния „Ана“ (2013), с който печели първото място за авторка в поредицата „Гравитация“ на издателство „Изток-Запад“, „Синестезия“ (изд. „Изток-запад“, 2014), който попада в десетката на конкурса „Нов български роман“ на издателство „Ciela“ и е представен с откъси в чуждестранните литературни списания B.O.D.Y., Vagabond и Drunken Boat, „Лилит“ (изд. „Летера“, 2016) и „Деветте кръга“ (изд. „Софтпрес“, 2018). Изпод нейното перо са излезли още бестселъра „Мъдри приказки“ и първата книга с български приказки за осиновени деца „Двойната планета“. Освен всичко друго Диана е сред най-отдадените участници в кампанията „Писател назаем“, която запознава младите хора със съвременната българска литература. През последните няколко месеца сигурно сте попадали и на нейните изключително задълбочени ревюта при нас в сайта. Можете да гледате интервюто на живо във Facebook страницата на „Аз чета“ през любимото си устройство. Напомняме ви, че последната част от рубриката е посветена на въпроси от зрителите. Ето защо ви каним да запишете събитието в календара си и на 23 октомври не само да ни гледате, но и да питате гостенката ви за всичко, което ви е интересно, в коментарите!

Диана Петрова с едночасово интервю в рубриката Писателите на "Аз чета"

ВИП представяне на "Деветте кръга"

минало: 05.07.2018 schedule00:00

"Деветте кръга" ще бъде представена на затворено парти върху тераса, от която се вижда целия град. Причината за избор на мястото е сцена от романа, в която Самуил и Габриела наблюдават града от една подобна тераса.

Среща в Пловдив

минало: 22.06.2018 schedule00:00

Диана Петрова се срещна с деца в уютната книжарница на Разказвача на приказки

Среща със средношколци в Разград

минало: 03.05.2018 schedule13:00

На 13 април Диана Петрова се срещна със средношколци от паралелка по програмиране в Разград по инициативата "Писател назаем".

Среща в Младежки дом, Благоевград

минало: 03.05.2018 schedule00:00

През месец април Диана Петрова посети Благоевград по покана на библиотекари и ученици. Темата на срещата беше: "Писането и четенето като терапия"

Среща със средношколци в гр. Плевен

минало: 03.05.2018 schedule00:00

На 23 март Диана Петрова се срещна със средношколци в гр. Плевен.

Среща с деца от село Медовец

минало: 13.04.2018 schedule09:30

На 13 април Диана Петрова се срещнa с деца от училището във варненското село Медовец по инициативата "Писател назаем"

Книжен пикник, Сити мол София

минало: 01.04.2018 schedule16:30

Срещи със средношколци в село Черни Осъм на 23 март

минало: 23.03.2018 schedule00:00

Диана Петрова се срещна със средношколци в село Черни Осъм, Троянско на 23 март по инициативата "Писател назаем".

Представяне на "Лилит" в гр. Стара Загора на 16 февруари 2018

минало: 16.02.2018 schedule00:00

Предстои представяне на "Лилит" в гр. Стара Загора на 16 февруари 2018 г. Подробностите се доуточняват.

"Приказки за цялото семейство" на гости в 129 СОУ, гр. София

минало: 22.01.2018 schedule00:00

Представяне на "Приказки за цялото семейство" на 25 ноември в Стара Загора

минало: 25.11.2017 schedule11:00

Представянето на книгата ще се състои в библиотека "Захарий Княжевски" в събота на 25 ноември от 11.00 часа. Входът е свободен!

На гости в СУ „Васил Левски“, гр. Русе на 17 ноември

минало: 17.11.2017 schedule11:00

Диана Петрова ще гостува на ученици от 12 клас в СУ „Христо Ясенов“ в гр. Русе с темата „Прилики между съвременни известни хора и литературни герои. „Андрешко“, Елин Пелин, „Тютюн“, Димитър Димов, „Железния светилник“, Димитър Талев“.

Среща в СУ "Петър Динеков" на тема "Четенето и писането като самотерапия"

минало: 14.11.2017 schedule14:00

Срещата се проведе на 14.11 от 14.00 с ученици от горните класове в училището. Училищния съвет зададе много и разнообразни въпроси на авторката и се получи дискусия.

На гости в 39 СОУ, София на 10 ноември

минало: 10.11.2017 schedule11:00

Диана Петрова ще гостува в 39 СУ "Петър Динеков" - гр. София с темата "Четенето и писането - самотерапия и начин да пораснеш. Примери как четенето и писането са помогнали в кризисни ситуации от човешкия живот."

На гости във Враца на 1 ноември

минало: 01.11.2017 schedule18:00

Темата на гостуването ще е "Любопитни факти от живота на големите автори". Диана Петрова ще посети ученици от горните класове на ППМГ "Акад. Иван Ценов" заедно с Елка Стоянова

"Мъдри приказки" в Берковица

минало: 17.07.2017 schedule00:00

С помощта на "Пътуващите книги на Стара Загора" "Мъдри приказки" стигнаха до децата на град Берковица.

Представяне на "Лилит" от Арт Лайф Медия

минало: 19.11.2016 schedule19:00

"Лилит" бе представена в клуб "Перото" на 19 ноември 2016 г. Записът е на онлайн телевизията за култура: Art Life Media

Новини

Диана Петрова пише приказки за ромската общност, в-к Марица

Деца от „Столипиново” стават герои в приказки. Мелек, Пънар, Мелекбер, Исмет, Юксел, Гундуван, Бирджан влизат със своите имена в историите на писателката Диана Петрова, след като в продължение на месеци тя се срещна няколко пъти с тийнейджъри от 5. до 7. клас от СУ „Найден Геров”. Техните разкази, мечти и откровения авторката ще превърне в приказки. Книжката накрая ще стигне до връстниците им благодарение на издателство „Летера” по проект „Приказна работилница” - една от инициативите в рамките на домакинството на Пловдив като Европейска столица на културата. Всички деца, с които се срещнах, ще получат главна или второстепенна роля в разказите, зарича се Диана Петрова. Тя често влиза в училища и разиграва приказни игри с хлапета от различни градове, за да създават заедно истории. Авторката има специално отношение към различните, плод на което е сборникът й за осиновители и осиновени „Двойната планета”, но за първи път проектът я среща с друга етническа общност. Това я поставило пред неочаквано предизвикателство - някои от децата трудно говорят на български. Учителките им Пенка Казакова и Нефизе Жекова се оказали безценни помощнички, още повече че познават семействата и средата, в която расте всеки от учениците им. Как се задомява девойка от ромската или турската общност, какво облича, как се подготвя тържеството, питала хлапетата писателката. Момичетата я посветили, че булката носи бяло за ритуала, но после сменя още три рокли - червена, бананова и синя. А момчетата й разяснили как се извършва споразумението за женитбата и колко пари се заделят, ако сделката се разпадне - тъй наречения мехир. И на свой ред се интересували какво работи тя и има ли деца. Когато им отвърнала, че по принцип работата й е в компютърна фирма, хлапетата възкликнали: „А, това е по-интересно от писането!”. Всъщност не е, разубеждава ги всеки път Диана Петрова. И измисля различни начини да им го докаже. Някои взаимства от „Граматика на фантазията” на колегата Джани Родари. Заедно с децата създават например групова история, като един казва изречение, друг го продължава. В началото са малко смутени, но после така се разиграват, че трудно ги удържаме, споделя Диана Петрова. В един момент нейните „съавтори” толкова се отпуснали, че й подготвили и музикално изпълнение. Друг път Диана Петрова пробва подхода „хармоника”. Пише се дума и листът се прегъва, така че следващият да не я вижда. Той добавя своя и така листчето обикаля целия клас. Накрая се разгъва, а децата трябва да съберат думите в изречения и история. Обикновено пада голям смях. Авторката има и свой метод да провокира фантазията и творческото писане, която е нарекла „Три точки”. Нахвърля някакъв проблем - например дете заеква или пък не вижда добре. Учениците трябва да измислят кой да му помогне, а след това и как да се разреши проблемът. Това е по-лесно за по-малките. Докато ги учи да развихрят въображение и да побират фантазиите си в думи, Диана Петрова на свой ред узнала много от децата от „Столипиново”. Вече е наясно колко се тачи там празникът Хедерлез, досега знаела само за Байрама. Най-голямата ми изненада беше колко близки отношения са изградили тези деца с техните учителки, които са им като майки, казва Диана Петрова. След срещите те продължили да й пращат истории, които децата се сетили да разкажат, след като писателката вече си е тръгнала. Получила и рисунки на много симпатични чудовища. Искам приказките, които ще напиша, да засягат техните проблеми, споделя Диана Петрова. Вече е готова с няколко сюжета, които е изпратила в училището, за да ги погледнат и педагозите. Така няма опасност с някакъв детайл неволно да обиди някого или общността. Много тънък момент ще бъде и как да бъде назована принадлежността на хлапетата - повечето от тях се самоопределят като турци, а не като роми. Засега работните варианти на приказките се въртят около няколко истории. Една засяга взаимоотношенията между братя и сестри в голямото семейство, каквото обикновено е фамилията в етномахалите. Друга докосва друга актуална тема - заминаването за Германия и завръщането. Мелиса, която иска да е учителка по български език и литература, защото мечтае да стане като своята преподавателка в училище, е вдъхновила приказката за мечтите. Исмет и Стоил споделили, че обичат да играят футбол с приятели, Емил - да пее, Сание - да чете книги, Ангел - да играе на орехи, а Мелекбер - да скача на въже и после да стане войник. Специална история ще има и за изгубените букви на ромите - общността няма своя писменост. Малкият Бирджан, когото Диана Петрова срещнала в „Столипиново”, е прототип на героя, който спасява сестра си и намира буквите. Детската писателка не е подминала и темата за ранните бракове, които откъсват децата от училище. Творческото писане пали тийнейджърите Инициативата „Разказвачът на приказки представя…”, която цели да увеличи интереса към четенето, вече е срещнала Диана Петрова с много ученици от 3. до 6. клас в пловдивските училища. С пораснали вече тийнейджъри авторката на „Двойната планета“, „Мъдри приказки за деца и възрастни” и „Приказки за цялото семейство“ води и уъркшопи по творческо писане. На сбирките участниците се упражняват в групово писане - измислят заедно обща история, съставят диалози. Авторката ползва теорията за приказката на Проп, според когото има 100 приказни сюжета. За да създадат сами един от тях, писателката води учениците през няколко опорни точки. Трябва да измислят въображаемо семейство, забрана, която после е нарушена, и накрая - спасение. А когато децата започват да мислят за бягства на героите си, авторката ги провокира: „Не може ли вместо това в този момент да хвръкне? Или пък да пита съседката…”.

Интервю на store.bg за "Водната кула"

Катерина Чобанова за "Лилит"

Една нехристиянска легенда гласи, че Лилит е била първата жена, но тя искала да бъде равна на Адам, затова я изгонили от Райската градина, след което създали Ева, която била нейна противоположност. След изгонването на Лилит, тя се озлобила и дори казват, че тя била змията съблазнила Ева с ябълката на познанието. Лилит е демонален женски образ, станал символ на тъмната женска страна, на сексуалността, на тъмните желания, на сладострастието, на греха.. Защо авторката е избрала именно „Лилит” за заглавие на своя роман и още интересни откровения може да прочетете в интервюто, което проведох с Диана Петрова . Тя е автор на бестселъра „Мъдри приказки“ и на първата книга с български приказки за осиновени деца „Двойната планета“. Издала е три романа – дебютния „Ана“ (2013), с който печели първото място за жена автор в поредицата „Гравитация“ на издателство „Изток-Запад“, „Синестезия“ (2014), който попада в десетката на конкурса „Нов български роман“ на издателство „Сиела“, представен с откъси в литературните списания „B.O.D.Y.“, “Vagabond“ и „Drunken Boat“, и „Лилит“ (2016) , който е причината за нашата среща. Срещнахме се с нея на литературния фестивал „Пловдив Чете“ 2017. Книгата беше представена от Младен Влашки. Той сподели, че „Лилит“ е „символ на черната луна, тъмната страна на женската природа.“ Диана посочи, че приема романа не само като нещо, което е написала, но и като нещо, в което участват и други хора. Романът има двама рецензенти и няколко отказа от издателства за публикуване, докато „Летера“ не приема предизвикателството да публикува „откровеното разголване на психиката на една съвременна жена“ . В края на срещата Младен Влашки сподели за авторката пред публиката :“ Диана Петрова е от малкото млади автори, които са склонни да работят с редактори и да се вслушват в тях.“ . А за „ЛИЛИТ“ : „Всеки читател може да открие нещо, което е правил или му се иска да направи.Владимир Зарев също е впечатлен от „Лилит“ и Диана:„Диана Петрова пише живо, интересно, винаги крайно провокативно, без нейната щедра проза да губи от качествата на високата, на истинската белетристика. В Лилит тя разказва сексуалните фантазии на своята героиня, прави го пределно честно и открито и сякаш е на път да еманципира националната ни литература, в която описанието на подобни страсти и видения все още се счита за табу. Убеден съм, че със своя смел сюжет, със запомнящия се образ на главната героиня, но и с художествените си качества тази книга вероятно ще се превърне в един от най-четените бестселъри.“ Повече за „Лилит“ и Диана може да прочетете в интервюто, което тя с радост даде и беше безкрайно пряма, откровена и истинска. Представете се с няколко думи? Казвам се Диана – баща ми ме е кръстил така, защото му харесала една статуя на римската богиня със сребърен лък. Е, аз нямам лък, но харесвам блясъка на среброто и често си купувам сребърни пръстени. Имам две деца – безспорно по-умни, а и както се оказа напоследък – по-зрели от мен. Пиша, за да си създавам илюзия за смисъл, а иначе работя нещо далеч по-скучно и лесно – тествам софтуер. Много интересна история се крие зад написването на романа „Лилит”. Ще ни я разкажете ли? Да, историята сама по себе си е илюстрация от живия живот на онова, което разказвам и в романа. Случи се така. Загубих близък роднина и в продължение на шест месеца сънувах кошмари. Будех се с викове и прекарвах дните си в мрачни настроения. После една нощ, когато отново отворих очи след едно такова ужасяващо видение, реших, че трябва да се разсея с нещо наистина много различно и много силно, нещо, което да ме изтърбуши от цикъла, в който се бях увъртяла. Тогава застанах до прозореца, погледнах към луната и в тъмните очертания по нея видях преплетени тела. Казах си малко на майтап – защо не? Потопих се в еротичното писане с такава ярост, все едно от него зависеше живота ми. То е което ме извади отново на светло. По-късно когато представях един от текстовете пред преводачи от фондация „Елизабет Костова”, реших, че трябва да го защитя, като се облека предизвикателно. Сложих къса пола, начервих нокти и минах край масата с преводачи с вдигната глава. Докато четяха текста ми, наблюдавах телата им. Едни се бяха свили и скръстили ръце, други ме гледаха с любопитство, сякаш очакваха всеки момент да се съблека, а трети – бяха забили погледи в земята. Тогава реших, че никой от тях няма да разбере какво стои зад еротичното писане и те нямат вина за това. За пет минути измислих историята – история на жена, която губи детето си, и за да се съвземе, започва да пише еротични писма. Исках да хвърля светлина, така че да разберат смисъла на еротичното писане – не в контекста на порнографския ексхибиционизъм, а в контекста на лечебните свойства на еротичната сила у човека. Как тази сила се изявява, когато малко други неща могат да помогнат, колко голяма е тя и колко повече функции има, отколкото смятаме. Разкажете някоя интересна случка в процеса на писане на книгата? Изпратих няколко писма до петима мои приятели мъже, за да видя резултата. Дали еротичните писма въздействат на мъжете, освен че служат за почистване на душата от ужаса на ежедневието? Настана голям купон – започнаха едни напътствия кое да променя, къде да бъда по-изразителна, къде да замълча повече. Всички до един обаче признаха, че не останали само с четенето им, ако разбирате какво имам предвид. До колко си приличате с главната героиня Симона от книгата ви „Лилит” и колко се различавате? Мислим еднакво, но тя е много по-решителна и издръжлива от мен. Осмелява се да направи аборт, изпраща тези писма до истински мъж, грижи се за толкова много хора, а най-накрая дори намира смелост да се раздели с идеята за любимия. В личния си живот аз често съм слаб човек. Трудно правя избори, презастраховам се и ако ми възложите прекомерно много задачи, ставам сприхава и снижавам качеството. Често близките ми се молят да се грижа за себе си, за да може да не им вгорчавам живота. Има и една генерална разлика между Симона и мен – тя през цялото време се осланя на здравомислието си и по-скоро си позволява моменти на лудост. При мен е точно обратното – мога да извърша страшни глупости и често нещо дребно ме пали – потрепване на скула, грациозен скок на катерица, синеок мъж, който нагъва пица. Някои казват, че книгата ви звучи пошло. Но възможно ли е изобщо истината да звучи пошло? И в този ред на мисли защо именно абортът е отправна точка в тази история? Хората знаят най-добре. Щом им звучи пошло, значи е пошла. Оправдания няма. Истината е, че не това ме вълнува, а дали са хванали посланието. Там ме сърбеше да го кажа в прав текст, но нямах право. Ще си позволя да го изведа тук чрез думите на Пабло Неруда: „Ако нищо не може да ви спаси от смъртта, нека поне любовта ви спаси от живота.” Абортът е отправна точка в историята, защото имам страх от нежелано забременяване. Реших да го поставя в романа, за да изследвам страховете си. Каква е тъмната страна на женските желания според книгата ви? Жената жадува да бъде свободна. Всеки мъж се ужасява от това. Ето я Лилит, ето го демонът. Свободната жена ще прави секс с когото поиска, ще убива и ще ражда, ще обича и ще бъде безчувствена. Тя ще знае, но ако пожелае, ще захвърли познанието. Тя може да ви измами, без да усетите – при нужда или просто за удоволствие. Най-често ще се преструва на по-глупава, за да постигне своето. През деня ще я видите в кожата на Ева – със завързана коса как сменя памперси, прахосмуче или пише кротко в травъл блога си. В тази роля тя е поддръжник на мъжа, негова сянка. Нощем обаче тя ще язди откраднат мотор без светлини, ще сключва сделки за заплатата на съпруга си и ще пие силите на случайните си любовници. Погледнете снимките на приятелките си във фейсбук. Ще откриете Лилит веднага. Днес истинската любовна история може ли да трае дълго? Отживелица ли е, мит ли е представата за любов до гроб? Любовта е учебна дисциплина – като математиката. Тя иска ежедневни грижи, много решение на задачи, безкрайни дни, в които ще ти се иска да играеш навън, но ще трябва да се занимаваш с нея. Тя може да е забавна, но може и много да заболи – особено ако се окаже, че не си изчислил колко може да изтърпи другия. Отговорът ми е: да. Има любов до гроб, стига да ти стигнат силите да решаваш задачите й до сетния си дъх. Коя е „Лилит” в 21 век и съществува ли изобщо? Има ли връзка с тази от легендите? Лилит е умна и свободна жена, която обича мъжа си. Толкова е просто. Огледайте се – ще я видите навсякъде. Тя е актриса, програмист, тя е композитор, психотерапевт, тя е мениджър. Тя е онази, която ще отговори на съобщението: „zdr, kote, iskash li sex?” по следния начин: „Епистоларният дискурс на Вашата аморфност е ентропийно лиризиран.” А после ще почерпи приятелки затова, че е успяла да ви докара дотам, че да я блокирате. Демонизирането на Лилит се случва поради страха в патриархалното ни общество от нейната сила. И като казвам страх, нямам предвид само страха на мъжете, а и нашия страх – страха на жените. Ние също сме свикнали с ролята си в патриархалното общество и Лилит ни плаши. Нарочваме любовчийките, не искаме по-висока заплата, не смеем да гъкнем, ако си харесаме мъж – току виж сме го потиснали, затова че знаем повече.Ето как говорим за нея: „Тази жена ще ти изпие мозъка”, „Жена мениджър – бягай, баце”, „Тази става за любовница, но не и за съпруга.”, „В тъпия форум на майките има упътване за сменяне на гума. Четох оттам. Авторка сте на три много различни романа. Какъв творчески път изминахте от „Ана” до ”Лилит”? Зададоха ми този въпрос и в друго интервю. Ще кажа, че това е път на излизане от психологичното и вливане в художественото. В „Ана” още не се стърпявах да анализирам, в „Синестезия” оставих това на психолог, който се отказва от професията си, а в „Лилит” – там с много стискане на зъби зарязах героинята да шета както намери за добре. Кое повече ви харесва – писането на детски приказки или на романи за големи? И двете. То е все едно да ме питате: „Кое обичате повече – да правите деца или да правите секс?” И двете неща са производни на еротичното у човека, но вижте какво се получава накрая. Всеки един тип писане идва със своя свят, своите правила и своите нарушения на правилата. Писането за деца е много по-отговорна работа обаче. Там съм по-внимателна, повече се вслушвам в собствените си деца и в децата, които срещам на улицата, отколкото в щенията на възрастния човек у мен, който просто иска да пише за стъклени дървета. Писането за възрастни пък е много по-саморазголващо и често се измъчвам с въпроси за това до колко да се вложа в текста и доколко да крада от животите на познайниците си. Трудно ли ви беше да „скочите” в крайно различен жанр от предишните, в които сте творили? Не. Правя го постоянно. Всичките ми книги за възрастни се различават по тематика, постройка и замисъл. Предполагам, че това е така, защото когато свърша с писането на една книга, аз дотолкова излизам от нея, че после ми е досадно, когато тя ме връща обратно към себе си. Знаете ли, авторът гори в книгата си докато я създава, а после минава година докато някое издателство я забележи, още година, докато я издадат, и още година, докато се развъртиш по медиите, че читателите да я забележат. Какво мислите остава от едно дърво три години след изгарянето му? Смятате ли да продължавате да пишете книги и какви? Планирах да напиша само още една книга – искам да пиша за смъртта, но по жизнерадостен начин. Искам да покажа как смъртта на другите често ни вдъхновява да живеем по-пълноценно, да побързаме да направим каквото не сме успели, да станем по-големи, отколкото сме си мислели. Но „Лилит” още не ме пуска толкова напред. След издаването й от две големи издателства ми поръчаха да напиша любовни романи за тях. Имат ли еротичните романи почва у нас и защо е важно да говорим за това? Да, с триста ръце! Когато бях малка, изчетох цялата серия арлекини. Баба ми скътаваше пари, за да ми ги даде за любовни романи. Това не ми е попречило да се главоблъскам над философските конструкти на Кант, нито да се наслаждавам на трагедиите на Шекспир. Летните следобеди, в които не се целуваш, са дълги. Ако ги нямаше еротичните романи, мога да ви гарантирам, че съвременната жена нямаше да пожелае да създава семейства. Погрешно е схващането, че днес тя мисли за разплод. Тя мисли за любов. От друга страна българският мъж е погребал еротиката в мазето си, а само няколко стотина километра по-надолу, в Турция, например, мъжете те спират, за да ти кажат колко си хубава и после продължават по пътя си. Искам да говорим за еротика, важно е всички да го правят свободно, защото еротиката лекува и носи наслада. Тя често е единственото, което помним, когато ръцете ни се сбръчкат и затреперят. Освен това обожавам българските мъже – те са секси, те са силни и под силата си крият много много нежност, която я няма например нито у италианците, нито у датчаните, нито у американците. Кои са книгите, които са ви повлияли положително? „Ана Каренина” на първо място – след като я прочетох, разбрах какво да направя, за да не се превърна в нея.„Прекрасния нов свят” на Олдъс Хъксли – тази книга преобърна представите ми за света. „Изкуството на войната” ме научи да оцелявам в корпоративната джунгла. „Железния светилник” на Талев беше мой учебник по писане на книги. „Диалозите на Платон” – с тях печелех каквото поискам от човешките взаимоотношения. „Автобиографията на Юнг” от Аниела Яфе – с тази книга пораснах и от хлапе, отглеждащо хлапета, се превърнах в това, което съм сега. Какво ви вдъхновява в живота? Когато съм била малка, учител докладвал на майка ми, че по цели часове стоя и гледам върховете на борчето в градинката и не играя с останалите. Тя се притеснила и даже мислела да ме води на психолог. Ето какво ме вдъхновява – дреболиите. В тях е заключен целият живот – в дреболиите няма преструвка, няма шега работа. Те могат да изградят цял един свят, ако съумееш да ги подредиш по определена схема, а могат самите да съдържат свят. Не е ли изумително? Не строим къщата с тухли, а с умалени къщи. Какво е писането за теб? Някои хора снимат, за да приемат. Аз пиша, за да го сторя. Илюзия е, че писателите пишат за някой друг. Те могат да пишат само за себе си. Аз лично често се разглобявам в различни герои – антиподи. Опъвам ги до техните крайности, сядам на първия ред и почвам да ги бъхтя. Писането единствено ми помага да разбера себе си, то ме лекува, то е най-изкусният производител на смисъл и най-добрият илюзионист. Покрай измишльотините за героите, аз доизмислих и себе си. Коя е Диана Петрова в личен план отвъд думите и книгите? Глезла съм. Обичам да ми разтриват ходилата, да спя в скъпи хотели и да пия вишнев ликьор. От друга страна съм човек, който е прекарал много време по болници и познава физическата болка, безнадеждността, обидата и лекарската грешка. Мога да убия човек заради децата си. Прашинка не давам да падне върху хората, които обичам. Но пък дайте ми стар приятел, една свободна нощ и шума на дъбови листа – тогава Лилит ряпа да яде. Каква беше вашата мотивация да се включите в Пловдив Чете 2017? Хотелската стая. Майтапя се. Основната ми мотивация беше съгласието на Младен Влашки да представи книгата ми. За мен това съгласие е голямо признание, защото ако човек като него го прави, то тогава има шанс тази книга да бъде разбрана както ми се иска. Какво ще пожелаете на читателите ни? Желая им да правят редовно секс. Това може да потуши много войни, може да роди много деца и да ни постопли в студеното безсмислие на живеенето Автор: Катерина Чобанова, доброволец на литературния фестивал Пловдив Чете

Диана Петрова в канал 3 за "Заешката дупка"

За "Двойната планета" в "Осиновени истории"

"Деветте кръга" се продават в САЩ

Публикация в "Тетрадката" на "Лечение извън закона"

Диана Петрова - преподавател по творческо писане в "Заешката дупка"

Интервю за "Библиотеката" по повод първо издание на "Водната кула", БНТ

Представяне на "Водната кула" в гр. Стара Загора

Интервю за "Майко Мила": Диана, която пише жестоки романи и си почива със софтуер

Диана Петрова има успешна писателска кариера, част от която върви паралелно със 7-годишния ѝ опит в софтуерния бранш като QA (човекът, който „разкоства“ и тества качествата на даден продукт). Има 18-годишен син и дъщеря на 15, има и мъж, който всяка вечер ѝ разтрива ходилата. Любовта към тези хора стои зад чудната ѝ усмивка, а пък тяхната любов и толерантност към творческите ѝ периоди, в които е „неприятно, чорлаво и конфликтно същество“, е сред причините да се отдаде на писането като на реална работа. Останалото е талант. И понеже в Майко Мила изкъсо следим пишещите майки, ето я Диана в любимата ни рубрика Жените могат всичко, за да ни разкаже за професиите си и семейството си и за да даде кураж на всички скрити таланти. Диана Петрова е автор няколко детски книги (Мъдри приказки за деца и родители, Двойната планета, Приказки за цялото семейство), а преди пет години започва да пише и романи. Първият е Ана, следват Синестезия (откъси от който са публикувани в няколко международни списания), Лилит (включен от преподавател по постмодерна литература в списък за задължително четене от студентите) и Деветте кръга, в който описва характера и поведението на идеалния мъж, според представите на 20 различни жени. Най-новият ѝ книга е Водната кула – супер динамична съвременна история за ефекта на софтуерния сектор върху психичния живот на героите от една стартъп компания. – Диана, понеже в „Майко Мила“ най-много си говорим за деца, да започнем с началото на писателската ви кариера. Имате няколко детски книги, определени за приказкотерапия. Разкажете ни за тази терапия, как да я ползваме? Методът на приказкотерапията е да разприказва детето върху героите и делата им. А целта е, посредством този разговор, възрастният да се докосне до вътрешния свят на детето. Не е сложно и може да се практикува спокойно у дома. Ако попитате едно дете: „Защо открадна сандвича на приятеля си?“ е малко вероятно да получите отговор като: „Защото ми липсва обич и разбиране у дома и искам да привлека внимание, като направя нещо лошо.“ По-скоро детето ще се цупи и мълчи, а накрая ще измърмори някакъв отговор, за да го оставите на мира и да си изтърпи наказанието. Но ако главният герой в една приказка е дете, което е откраднало портмоне, и в приказката се разказва за семейството на детето, може да опитате да обсъдите приказката с малчугана. Попитайте го какво мисли за поведението на героите, как би постъпило в такава ситуация, защо героят мисли такива неща (престорете се, че не разбирате защо), как детето би променило историята, ако не му харесва. От този уж свободен разговор по повод една приказка, ще разберете много за страховете и копнежите на детето, а често и за корена на проблемите му. По-лесно е да говориш за проблемите си, когато те са проблеми и на някой друг, пък бил измислен герой. – Двойната планета е първата книга с приказки за осиновени деца у нас – каква беше обратната връзка от родители осиновители за ефекта ѝ върху децата? Kнигата предизвика много дискусии навремето. Причината беше, че в героите съм вплела един неприятен за някои осиновители факт – че детето сънува и копнее за биологичната си майка. Но такава е реалността и тя няма да се промени с отричане на една книга, а с много работа на самия осиновител върху собствената му рана. Когато я написах, времената бяха други и по тази тема не се говореше открито. Едва сега хората започнаха да приемат книгата и да я търсят. На представянето на „Осиновени истории“ на Бела Чолакова с мен се запознаха някои осиновители и ми разказаха за ефекта на историите ми върху децата. При детските книги е сложно, защото за да стигнеш до едно дете, трябва първо да стигнеш до родителя му. Ако той не хареса книгата ти, тя просто не стига до детето. И какво се оказа? Децата си имат свои любими приказки от книгата и разговарят с родителите си по темите, изложени вътре – за осиновителката, за бащата, за биологичната майка, за раждането, за отглеждането, за обичта на двете майки, за чувството на безтегловност и безсилие, за обичта. Ето това за мен вече е успех – че книгата в крайна сметка стигна до тези деца, които имат най-голяма нужда. Макар и години след написването. Друг е въпросът, че темата за осиновяването вълнува всички – оказа, че историите са подходящи за всякакви деца. – Сега, като писател на романи за големи хора, липсва ли ви писането за деца и на какво ви научи то? Не съм спряла да пиша за деца. Правя го, когато аз самата имам нужда от надежда и кураж. От писането за хлапетата научих, че имаш малко време да грабнеш читателя и че трябва да го правиш на всяка страница, която той отгърне случайно. – В какъв момент започнахте да пишете дебютния си роман Ана, имаше ли в живота ви събитие, отключило писането на роман? Приех тежко нападките, че съм се осмелила да пиша за осиновяване, като нито съм осиновител, нито осиновен. Тогава бях още млад автор и не знаех как да се справям с такова отношение. Не разказах за многобройните си срещи с психолог, който се занимава с проблемите на осиновяването, нито литературата, която съм изчела, нито хората, с които съм разговаряла. Предпочетох да се свия в черупката си. Сега ми става смешно и веднага знам какво ще отговоря: „А Толстой трябва ли да е раждал, за да опише раждане, както го прави в „Ана Каренина“? Но тогава се зарекох, че повече няма да пиша за деца, ако с това ще предизвиквам неприятности, вместо да помагам. Така се случи Ана – един роман за възрастни, в който можех да пиша за реалността по-спокойно. Вече знаех как да приемам критика и как да ѝ позволявам да променя писането ми. Дори планирам да включа тази тема като специален урок в „Заешката дупка“, където ще преподавам „Творческо писане“ на деца. – А беше ли готова българската публика за еротичното съдържане на романа ви Лилит? Българската публика в голямата си част е свикнала с любовни, но не толкова с еротични романи. И мисля, че не беше съвсем готова за експлицитно сексуално съдържание, каквото предложих аз. Но нещата се развиха в неочаквана насока. Имах късмет, че един преподавател по постмодерна литература прочете романа и го включи в списък със задължителна литература за студентите си. Оттогава се радвам на университетско внимание за книгата. Много жени ми писаха след прочита ѝ, за да разкажат своите истории на изневери и разочорования от семейния живот. – Какво е общото между героините в романите ви? Какви женски образи са ви интересни? Кои стереотипи борите с книгите си? Всичките ми героини са противоречиви образи. Това е общото. Често са жени, които читателите направо намразват, но продължават да четат от любопитство и от ужас, че намират нещо общо между себе си и тях. Имам едно мото, което се опитвам да следвам при замисляне на героите. Описвам типажи, в които не искам да се превърна или такива, от които искам да избягам. По въпроса за стереотипите боря най-вече този, че жената е същество, чийто вътрешен свят е ограничен поради ролята ѝ на майка. Друг „любим“ стереотип ми е, че жената няма сексуални фантазии и не обича секса. А трети – че няма смелост да се разюзда и да върши непростими за моралните норми неща. – Как съчетавате писането с работата си в софтуерна фирма? Писането за мен е реалната работа, а с тестването на софтуерни продукти си почивам от нея. Работя като QA (Quality Assurance), за да печеля пари и защото мога да го върша без особени усилия. И иронията е, че изкарвам много повече пари с това, в което влагам най-малко усилия. – А писането и битовизмите могат ли да се съчетаят? Каква сте, докато пишете, какво зарязвате и не търпите около себе си? Докато пиша съм едно неприятно, чорлаво и конфликтно същество. Ходя по анцуг и шушони вкъщи, карам всички да ми пазят тишина, а през това време мивката се пълни ли, пълни, хладилникът понамирисва от развалящи се неща, а тийнейджърите у дома са гладни като вълци. За щастие, с това си поведение отказах и двете си деца от идеята да се занимават с писане. – Защо, как биха ви описали децата ви, когато сте в творчески период? Попитах дъщеря си и ето отговора й: „Ходи като зомби, с очила и анцуг, завива се със сивото одеяло и пие чай от лайка. От време на време спира и се заглежда през предметите като скенер. Направо тръпки да те побият!“ – Споделете какъв е животът с тийнейджъри и уроци за оцеляване, разбира се? Със сина ми разговаряме по-рядко, но разговорите ни винаги са дълги и напоителни – за вселената, за човешките взаимоотношения, за илюзиите на хората, за реалността зад маските. В такива моменти се възхищаваме взаимно на ума на другия и завършваме с усмивка тип „Мона Лиза“. С дъщеря ми е съвсем различно. С нея драматизираме, обсъждаме глупостта на момчетата, разказваме си трикове за свалки, спорим, ядосваме се, хилим се като ученички и харчим огромно количество пари, когато се озовем в някой мол. Често си крещим, сякаш от утре повече няма да живеем заедно, а после се прегръщаме и плачем. Отчайваща история. За урок, какво да кажа. Има един период, в който тийнейджърите започват да ни мислят за досадници, които живеят в миналия век и не знаят нищо за съвремието. Трябва да се удържим в такива моменти да не ги изхвърлим през прозореца. Имат нужда от стена, в която да се блъскат, и, за жалост, от обгрижваща ръкавица за прохождащи трябва да се превърнем в тухли поне за известно време, докато се самоутвърдят. Но не разбирайте, че имам силата да си стоя като тухла постоянно. Много обичам от време на време да ги стряскам, като зачекна тема, по която мислят, че не знам нищо. Например, за пушенето на трева или бягането посред нощ от вкъщи или за дребните измами с джобните. – Мъжът до вас как ви подкрепя, когато се отдадете на нов роман? Много просто и изключително ефикасно. Затваря вратата на стаята и отива да сготви на децата. Не мие чиниите после, но е свършил най-важното. После ме води в парка, разказва ми как ще си купи еди каква си технологична джаджа и се преструва, че не знае, че не слушам. А накрая ми разтрива ходилата, преди да заспя. Без него, нямаше да съм нищо от това, което съм. – Сега, за последната ви книга – Водната кула – която е със сюжет от софтуерната индустрия. Какво в тази среда ви даде хляб за цяла книга и какво новаторско в женските образи вкарвате в нея? Тази среда е като измамен рай. Глезотиите в офисите и в отношението на служителките по човешки ресурси и шефове се отразяват върху психическия живот на програмистите. Момчетата започват да се мислят за голяма работа, получават повече свобода, отколкото могат да понесат и често изпадат в серии от депресивни състояния. Чрез героите си исках да изследвам как се стига до това и в какво се превръщат хората, когато работата им е да общуват с машини по осем часа на ден. Женските образи вътре са малко в сравнение с мъжките, както е и в реалността. Но описвам състоянието на жена, която е преживяла травма от детството, и избира да се плъзга по повърхността, вместо да се задълбочава. Обръщам внимание и на друга, която навлиза в менопауза и описвам промените в поведението ѝ. Любимка ми е мис Свят – жената, която е прекалено позитивна и изследвам как позитивизма ѝ играе лоша шега, когато трябва да се справя с нещастията и бедите. – Какви са хубавите и лошите страни на професиите ви? При авторството нещата за мен стоят така. Направо забравяш, че си смъртен и си играеш на бог. Убиваш героите, от които нямаш нужда, описваш иронично хората, които ненавиждаш, помагаш в безнадеждни ситуации на любимците си и… изпускаш автобуси, забравяш рождени дни, уволняват те от работа, децата ти се сърдят, а мъжът ти започва да си купува техника, докато си го изпуснала от поглед. При тестването на софтуер – под предлог че вършиш много сериозна работа, си почиваш от драматизма на света и измислените си светове. Чупиш всичко, което програмистите са развивали с грижа, а те по цели дни те избягват. В края на деня обаче се оказва, че ако им е останала една цигара, предпочитат да си я изпушат с теб. – Какво бихте посъветвали момичетата, които искат да ви последват и да се захванат с писане? Пускайте се смело по пързалката! Писането може да ви накара да се чувствате много значими в един ден, в който сте сменили осем дрисливи памперса, а лещата ви е загоряла и без малко не сте напляскали наследниците!

Представяне в Bg on Air: Поети и писатели помагат на деца да развиват уменията си в писането

Разговор с Драгомир Симеонов по Дарик за "Водната кула"

Гост в "Библиотеката" по БНТ за "Водната кула"

Вижте на линка по-долу:

На живо от премиерата на "Водната кула"

Интервю за Пикселмедия на Диана Петрова

В България ще има все повече глад за IT специалисти Водната кула” – първият български IT роман, чиято бляскава премиера премина наскоро, представя любопитната история за група софтуерни специалисти, започнали работа в чуждестранен IT стартъп. Срещаме ви с авторката му Диана Петрова, която споделя как вижда бъдещето на IT в България и отправя съвет към бъдещите работещи в бранша. Въпрос: Какво ви провокира да напишете IT романа “Водната кула”? Отговор: Един разговор, който подслушах между специалистката по човешки ресурси и техническия лидер. Бяха единодушни, че обучение може да задържи програмистите в една компания. Още ми беше непривично служители да се глезят така, тъй като идвам от работни места, където се биеш със зъби и нокти да останеш. Казах си презрително: „Наемайте ги по хобита, и с малко обучение, пак ще получите това, което имате и сега.“ Така се роди идеята за софтуерна компания, в която хората се подбират не поради уменията си, а заради факта, че имат силно извънработно занимание. Вдъхновиха ме моите собствени колеги, които съм описала хумористично. Отвъд тази линия, задавам и по-сериозни въпроси – за пораженията върху психиката при работа зад компютър. Исках да обрисувам хора като мен, които се стичат от други места в IT бранша само заради парите. Исках и да опиша действителността в българските софтуерни компании. Въпрос: Ще разкриете ли малко от сюжета? Отговор: Свободомислещ преподавател по математика и консервативен административен директор се събират заедно, за да подберат хора за нов стартъп. Новонаетите трябва да разработят професионална социална мрежа. Какво ще спечелят от постъпването си в софтуерния бранш и каква е цената, която ще платят за изкуствения рай? Ще ги промени ли свободния модел на работа, какъвто налага преподавателя? Въпрос: Как мина премиерата на книгата? Отговор: Благодарение на издателство „Рива“, Десислава Василева от Idea PR & advertising и екипът от „Аз чета“ се случи една наистина забавна и стори ми се, стилна премиера, за каквато съм мечтала винаги. Най-добрите ми приятели бяха там. Имаше интерактивна платформа за задаване на въпроси, там беше и представител от конкурса на корпорация „Развитие“, който разказа защо книгата е сред номинираните на конкурса. Въпрос: Разкажете ни повече за професионалния Ви път и творчество до сега! Отговор: Живея два живота – на автор и този на обикновен QA, какъвто реших да остана. Предлагали са ми да стана QA мениджър, но за мен това е мръсна и неблагодарна работа, а и мисля, че не съм подходяща за такава позиция. Дори ме уволниха веднъж поради отказ да стана ръководител, представяте ли си? Иначе професионалната ми биография е манджа с грозде. Работила съм като продавач на чесън, на сладолед, като работник във фабрика за зрънчо, като дистрибутор. После пък като преводач и редактор по издателства, дори имам година работа в Комисията по финансов надзор като администратор. От седем години съм в бранша като QA и често пиша за продукти, които лично съм тествала. Творчеството ми е друга бира. Имам три книги за деца, една от които е вече с четири издания – „Мъдри приказки“, а втората я настига. Писала съм и книги с еротична насоченост, една от които се изучава в СУ: „Лилит“. Най-много се гордея със „Синестезия“, където става дума за света на един психолог. За да я напиша ми трябваха повече от пет години в БОАП „К.Г.Юнг“. „Водната кула“ е новият ми експеримент – радвам се, че се счита за първата книга за българските софтуерни компании. Въпрос: Какви поуки си извадихте от опита Ви в IT сектора? Отговор: Че общуването с машината отваря много врати, като в замяна те осакатява безвъзвратно, особено ако не си свикнал с бързите промени. След като понатрупаш години опит, често се случва да страдаш от депресии или да добиеш самочувствие без покритие. Плюсът е, че се променя светогледа ти. Вече можеш да си позволиш да не работиш няколко години, да пътуваш, да си накупиш имоти. Едно от решенията за мен е онова, което правя и понастоящем. Храня тялото си със заплата от софтуерна компания, а душата си – със силно хоби, каквито са четенето и писането за мен. Въпрос: Как виждате бъдещето на IT в България? Отговор: Ние сме желана дестинация заради ниските данъци и ще има все повече глад за специалисти и дори за пишман специалисти. Заплатите ни са на западно ниво, а излизаме евтино на чуждестранните инвеститори. Губи държавата, но засега печелим ние, софтуерните специалисти. Разбира се, това е балон, който някой ден ще се спука и ще се наложи да работим извън България. Дотогава обаче можем да си позволим лукса да печелим добре у дома. Въпрос: Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да станат програмисти? Отговор: Помня последния колега от настоящата ми работа, който дойде от строителството да става младши програмист. Първо скандираше колко сме били разглезени, а в момента се сърди, ако му отвориш прозореца. Бих казала на тези хора следното. „Скоро ще станете като онези, на които сте завиждали, докато сте лепили външна изолация. Но това няма да ви харесва задълго. Затова се подгответе както за големи привилегии, така и за голямата духовна цена, която ще платите за тях. Чака ви съвсем различен живот, от този, на който сте свикнали. Но няма място за страх. Стъпвайте смело напред, има начини да запазите себе си!“

Книжния трейлър на "Водната кула"

Финансов балон ли е IT индустрията - предаване "Време и половина", програма "Христо Ботев"

Разговор с програмистите Григорий Нанев и Диана Петрова- автор на първият български роман за света на IT „Водната кула“

Дискусия във "Време и половина" по повод "Водната кула", БНР

"Двойната планета" получава признание на представяне на "Осиновени истории"

Представяне на "Водната кула" в клуб "Книгата" на 13.12.2018 г.

Представяне на "Водната кула" на панаира на книгата 2018 г.

Представяне на "Водната кула" в предаването "Графити", БНР

Книжния трейлър на "Водната кула" е вече готов!

На гости в Дарик радио

Представяне на "Водната кула" по Хоризонт в БНР

Ако и вие нямате търпение да научите повече за "Водната кула", ще ви зарадваме. Утре вечер в ефира на БНР, Програма Хоризонт ви очаква разговор за новия роман на тема софтуерни компании със Светлана Дичева по Графити по въздуха от 20.00 до 22.00 часа. Слушайте с нас!

Водната кула е сред номинираните в конкурс "Развитие"

Заповядайте на официално представяне на номинираните на панаира на книгата в 15.00 на 12 декември. Очакваме ви!

Водната кула е на пазара!

Водната кула е вече факт. Представянето на книгата ще бъде на 13.12.2018 г. в клуб Книгата на Раковска 193. Очакваме ви!

Интервю на Атония Апостолова с Диана Петрова

Пет въпроса към писателката Диана Петрова Диана Петрова (Diana Petrova) е автор на три детски книги и четири романа, вкл. на еротичните “Лилит” и “Деветте кръга”. Чрез различни инициативи тя се среща с много деца от всякакви възрасти и посредством упражнения им показва основни модели в творческото писане. Предстои й да преподава на деца и в Творческа Академия "Заешка Дупка". За видовете писане и неговите ползи, за постигането на собствен глас и за “кражбите”, както и за трудностите във възпитанието на таланта - вижте интервюто: 1. Всеки ли днес може да пише - и каква е разликата спрямо целите (напр. просто да си увлекателен в социалните мрежи, да пишеш въздействащи статии или да издадеш бестселър/висококачествена проза, която да печели награди)? Според мен всеки може да пише, но зависи какво. Дневникът, например, е една много добра терапевтична форма на обръщение към самия себе си. Самият Марк Аврелий е написал гениалния си труд „Към себе си“, който е преиздаван през всички векове до наши дни и е книга с висока стойност, бестселър при това. В дневника няма нужда да си изряден, да следиш висок стил на изразяване или да си последователен, но е идеална тренировка за изливане на мисли, чувства и упражнение по писане. От друга страна, не всеки може да стане писател, защото за това се изискват куп други умения. Първото е самодисциплина, после идва трайното желание да подобриш писането си през годините, а третото е умението да се извлича последователен, логичен, еднопосочен разказ от множеството успоредни, хаотични, банални, противоречиви ситуации, от които се състои живят човешки живот. Това последното означава, че на практика трябва да откриеш нишката, подходяща за разказване, в огромната кашоподобна история на човешкия живот. В днешно време за да си успешен писател, е добре да правиш съчетание между писането в социалните мрежи, сайтовете за книги и т.н., и писането на по-сериозни неща. Това е и едно от нещата, на които искам да науча децата. Писателят не е вече това, което беше – чичко с брада зад тежко бюро, за чието издаване, реклама, разпространение и позициониране в медиите се грижи цяла банда специалисти. Днес той трябва да се справи с личните си съпротиви, да излезе от стереотипната писателска хралупа и да извършва пиар за себе си. Разбира се, говоря за неутвърдените писатели. 2. Коя е най-силната отличителна черта за един писателски стил според вашия вкус? Както казва един англоезичен редактор, това е творбата „да има свой глас“. Трудно е да се различиш от хора, пеещи край теб, и няма да се получи, ако просто ги надвикваш. Но ако направиш нещо различно, а именно съчетаеш добре познатите вече стилове в един, може и да успееш. Писателят в началото е просто много добър слушател преписвач. Той чете най-различни книги, купища с книги, и преписва от големите по уникален начин. Добре е да си избереш и от кого точно да преписваш, така да се каже. Например, може да направиш съчетание между стила на тежък класик и нов автор, който набира известност. Може да си харесваш различни подходи в стила на различни автори и да не го правиш дори целенасочено. Писателят краде и несъзнателно. 3. Как не трябва (или хайде – не е добре) да се пише? Не трябва да се пише за другите. Когато един писател реши да напише нещо на другите, вместо на себе си, тогава губи много от гласа си. Замислете се, дори в реалния си живот ние не общуваме реално с другия, а с копие от неговата персоналност, което сме си измислили. Смятам, че най-добрият подход е да пишеш така, че да впечатлиш сам себе си. 4. Каква е общата тенденция сред пишещите днес млади хора – и какви предизвикателства очакваш от преподаването на писане на деца? Младите пишещи хора често опитват да надскочат възрастта си и там е мястото, където се образуват пукнатини по творбите им. Например, струва ми се малко вероятно петнайсетгодишно момче да говори успешно през устата на четирийсетгодишна жена, без да се изложи. Възможно е единствено, ако е направил сериозно проучване и има преживявания с такава жена или е своего рода медиум. Съветът ми към младите пишещи хора е да започнат писателската си кариера, като пишат за нещата, които познават. Едва по-късно, когато се обиграят, може да си позволят да пишат като Толстой – за раждането. Според мен една от трудностите, с които ще се сблъскам, е не срамежливостта на съвременните деца, а точно обратното – със самочувствието им, че притежават талант и че никой не може да ги спре по пътя им. Може да ги спре и още как! Въпросът е как те да се справят с безбройните спънки, които ги очакват, как да преодолеят отчаянието. Друго предизвикателство, което очаквам, е как да ги убедя, че по-важното от красивите безсмислени изречения е значението, което те предават. 5. Двете книги, които един пишещ човек трябва да е прочел през живота си? Ще са три и това са книги, които ще му помогнат не да добие дълбочина на мисълта или просто да се позабавлява, а да усъвършенства техниката си. Може да започне с „Диалозите на Платон“, за да го научи да пише диалози, после с която и да е книга на Агата Кристи, за да го научи да гради напрежение, и „За писането“ на Стивън Кинг, за да го откаже от прилагателните като масово изразно средство.

Диана Петрова с едночасово интервю в "Аз чета"

Цялото интервю може да видите като кликнете върху самата снимка или върху бутон: "Линкове", а оттам върху "Към интервюто"

6 срещи в 5 пловдивски училища

Диана Петрова се срещна с 6 групи ученици в 5 пловдивски училища. По време на срещите тя разигра игри, в които самите деца съчиниха приказки и разказа за истинските истории зад написването на приказките си.

Представяне на "Деветте кръга" в Артефир на БНР

Водещият зададе въпроси за софтуерния бизнес и доколко любовта е възможна по етажите на богатите. "Деветте кръга" отговаряше.

Интервю на Валентина Мизийска за "Деветте кръга"

Очаквах новия роман на Диана с огромно нетърпение. Ами така е, като ми е пусната муха. Един сюжет, който ме бе заинтригувал преди половин година (имам си приказка с „мой човек“ в издателството), един талант, който познавах от романите и сборниците й с приказки до тук (а те не са малко, никак не са малко), и уж подготвена подходих… Е, признавам си, Диана пак успя да ме срази! С нея вече се познавахме от един разговор за писане на приказки, но тя така добре умее да си варди тайните, че за предстоящия роман не смогнах да изкопча нищо. Но бях решила вече, че за творчеството й за възрастни ще правим друго интервю. Дали съм знаела тогава, че възрастта на аудиторията в „Деветте кръга“ ще трябва да се дефинира с долна граница? Категорично не.

5 причини да прочетеш "Деветте кръга"

https://www.soft-press.com/blog/wp/?p=758

За "Деветте кръга" във View Sofia

"Деветте кръга" в Rozali

Историята проследява съдбата на двайсет и няколко годишната Габриела. След дълъг престой във Франция Габи се завръща в България с разбито сърце и с надеждата, че тук ще открие новото начало, от което се нуждае, за да рестартира живота си. Дори не подозира за плановете на съдбата, която я изправя на пътя на Самуил Марков, IT милионер, по когото въздиша цяла София и който ревниво пази личния си живот в тайна. Самуил винаги е бил устремен към върха - в живота, в бизнеса, в планината. Докато една внезапна среща в кафене близо до офиса му променя пътя, който така грижливо е начертал за себе си... Привличането между Габриела и Самуил е мигновено, отвъд здравия разум и законите на логиката. Когато са заедно, границите на реалността се размиват в приказна фантазия, която скоро се превръща в кошмар. Милионите от IT бизнеса на Самуил привличат врагове и завистници, които насочват стрелите си към Габриела. Но по-отровни са тайните от миналото, определяли живота им до днес. За да продължат напред, и двамата ще се изправят пред собствените си демони. И ще се изкачат по спиралата на деветте кръга, които ще преплетат съдбите им завинаги. От небостъргачите на София до върховете на Пирин, от бреговете на Марсилия до тесните канали на Венеция, новият роман на Диана Петрова събира противоположни светове и чертае страстния път към пълното сливане с другия

Мама Нинджа за "Деветте кръга"

Диана Петрова в Евроком по повод "Деветте кръга"

Излезе "Деветте кръга"!

Срещу мен стоеше мъжът скала, мъжът, който единствен можеше да ми е равен, под чиято сянка единствено можех да се сниша… Загубих миналото. Остана само частица от миг. Не бях никоя и започвах отначало. След няколко години във Франция Габриела е на прага на нов живот в София, когато неочакваната среща със Самуил преобръща света й. Привличането е мигновено, отвъд здравия разум и законите на логиката. Когато са заедно, границите на реалността се размиват в приказна фантазия, която скоро се превръща в кошмар. Милионите от IT бизнеса на Самуил привличат врагове и завистници, които насочват стрелите си към Габриела. Но по-отровни са тайните от миналото, определяли живота им до днес. За да продължат напред, и двамата ще се изправят пред собствените си демони. И ще се изкачат по спиралата на деветте кръга, които ще преплетат съдбите им завинаги. От небостъргачите на София до върховете на Пирин, от бреговете на Марсилия до тесните канали на Венеция, новият роман на Диана Петрова събира противоположни светове и чертае страстния път към пълното сливане с другия. „Диана Петрова безспорно е един от най-провокативните и смели гласове в съвременната българска литература.“ Габриела Кожухарова, главен редактор на „Аз чета“

"Лилит" в задължителен списък за студенти в СУ "Св.Климент Охридски"

"Лилит" е в списъка за задължителна литература от специалност "Литературата - творческо писане" в СУ "Св. Климент Охридски"

Плейлист "Деветте кръга"

Ето и линк към плейлиста на "Деветте кръга". :) https://open.spotify.com/user/u4bu1kq4zjuo9hytseak260vo/playlist/5CVhe4slMvtTyBjrG21Btk https://www.youtube.com/playlist?list=PL3XlxrvH-Ij-FNNrPk_W-cXyrogD5y8F0

"Деветте кръга" е вече в печатницата!

"Деветте кръга" е първия експеримент на Диана Петрова в областта на любовната, макар и не в еротичната литература. Той е картичка с пожелание за всички, които имат нужда да бъдат пометени от една любов и за всички, чийто дух има нужда от топла супа за настинката си. Книгата може да бъде поръчана и закупена на следния линк: https://www.soft-press.com/book/1289/category_165

7 години "Мъдри приказки"

Днес се навършват седем години от изданието на "Мъдри приказки". Честит рожден ден на книгата!

199 ОУ "Св. Апостол Йоан Богослов", гр. София

На 9 май 2018 Диана Петрова беше на среща с първокласници от 199 ОУ в гр. София.

Диана Петрова е номинирана в конкурса на корпорация "Развитие" за 2018 година

Диана Петрова спечели номинация в конкурса на корпорация "Развитие" за 2018 г. с участието на ръкописа си: "Водната кула". В него се разказва за софтуерната компания на един университетски преподавател, който решава да избяга от административния модел на строго работно време и коефицент свършена работа. Свободата, която героите получават и понасят се оказва тяхното най-голямо наказание и щастие.

Диана Петрова спечели ЛЪЖИЦАТА от наградите на "Бисерче вълшебно"

"Приказки за цялото семейство" се класира на четвърто място в единствения конкурс, за който са гласували деца сред над трийсеттина номинации. Книгата беше отличена на първо място като фаворит на бъдещите читатели с мнение под 5 години.

"Приказки за цялото семейство" в Розали

"Приказки за цялото семейство" участва в "Бисерче вълшебно"

Диана Петрова пише книги както за възрастни, така и за деца. Нейната книга „Двойната планета“, посветена на осиновените деца, се използва в работата с осиновени и осиновители. „Мъдри приказки“ и „Приказки за цялото семейство“ пък са в основата на занимания по приказкотерапия, защото книгите на Диана помагат на децата да се справят със своите проблеми и да открият себе си. Тя е и част от програмата за гимназисти „Писател назаем“. Ето какво научихме: Аз съм Диана и обичам да фантазирам. Като бях малка, ми пишеха двойки на преразказите, защото не можех да запомня какво се е случило в творбите и си ги измислях наново. Двойките много ме огорчаваха, защото ме караха да мисля, че съм глупава. Но после разбрах, че на много хора им е трудно да измислят, а харесват фантазиите. Така открих какво мога да правя най-добре и станах писател. Шоколад или сладолед? Шоколад, разбира се. Любим цвят? Зелено. Любим предмет в училище? Химикалът. Ако можех да се срещна с герой от детските книги…, искам да се запозная с Черния красавец. Той е кон и много ми харесва как мисли. Пиша за деца…, защото те често разбират неща, които възрастните вече не могат. Идеите ми хрумват… в парка. Кръщавам героите си… на съседите и колегите. Най-често пиша за… незабележимите деца, но си мечтая да пиша за… хора, които изглеждат лоши, а не са. Когато пиша книги за деца, най-трудно ми е… да мия тенджери. Често ги забравям в мивката. В детската литература няма нищо по-хубаво от… горите. Там се случват най-интересните неща. Писателите на детски книги… изглеждат малко смотани. Но това е защото са срамежливи. Книгата „Приказки за цялото семейство“ (изд. Софтпрес) на Диана Петрова е номинирана в категория „Откриватели“ на Награда „Бисерче вълшебно“ 2018, затова й зададохме няколко въпроса за нея. Участието на моя книга в награда, чието жури са децата, ме кара да се чувствам… горда, че съм заслужила такава чест. При писането й най-голямо удоволствие ми достави… когато писах приказка за моята баба. Избрах заглавието й… не го избрах аз. Много ми е трудно да измислям заглавия и моля за помощ редакторите си. С нея искам да накарам малките читатели да… разберат, че няма забранени мисли и да узнаят, че не всичко може да се промени, но ако може, по-добре е да го направим сега. Това, което смятам, че ще им е най-интересно в нея е… планетата на смартфоните или старицата с дългите нокти. Кой знае? За да улесним децата при избора им на любими книги, искаме да им дадем насоки как възрастните правят своя избор. Ако можехте да гласувате в „Бисерче вълшебно“, по какви критерии щяхте да изберете своите фаворити – художествена и нехудожествена литература? Дали ме увлича? Ако спирам да чувам другите докато чета, значи е достатъчно интересна. Дали я разбирам? Ако трябва да чета едно изречение два пъти, значи е трудна за разбиране и не е за мен. Дали ме променя? Ако съм променила нещо в ежедневието си след прочита й, значи това е моята книга!

Регионално управление на образованието за срещата в Русе

За учениците писателите са личности, оставащи затворени между кориците на учебниците по литература. На 23 февруари обаче момчетата и момичетата от ХІІБ клас в СУ „Васил Левски” – Русе имаха възможността да се срещнат на живо с писателката Диана Петрова. Нейното гостуване бе част от кампанията „Писател назаем“, подета от най-големия сайт за насърчаване на четенето – „Аз чета”. Кампанията ще се опита да даде възможност на младите хора, макар и само за час, да общуват с някои от най-популярните лица на съвременната българска литература. Програмата “Писател назаем” има за цел ученици от поне 100 гимназиални класа в цялата страна да се срещнат със съвременни български автори и да “видят” учебната програма по литература по един нов, различен и модерен начин. Диана Петрова, която е автор на три романа, книги с приказки и създател на сайта „Подари ми приказка“, влезе в ролята на лектор и представи на гимназистите героите от изучаваните от тях произведения по един по-различен начин. Темата на нейния необичаен и нетрадиционен урок бе „Прилики между съвременни известни хора и литературни герои. „Андрешко“, Елин Пелин, „Тютюн“, Димитър Димов, „Железният светилник“, Димитър Талев”. Един незабравим час, в който Диана Петрова направи литературата жива, представи изучаваните произведения в съвременен контекст, героите излязоха от страниците на учебниците и книгите и учениците сякаш се докоснаха до тях, изживяха техните чувства и вълнения .А за спомен от срещата учениците от ХІІБ клас – паралелката с интензивно изучаване на китайски език, подариха на Диана Петрова картичка, изработена от тях, с изображение на Жълтото куче, тъй като само преди два дни, според китайския календар, навлязохме в неговата година. Текст: Даниела Николаева – главен учител по БЕЛ в СУ „В. Левски“

Публикация на част от "Синестезия" в Drunken Boat

Публикация на част от "Синестезия" в англоезичното списание "Drunken Boat" в превод на Екатерина Петрова

Публикация на част от "Синестезия" във Vagabond

Публикация на част от "Синестезия" в англоезичното списание Vagabond Magazine. Преводът е на Екатерина Петрова

Публикация на част от "Синестезия" в B. O. D. Y

Публикацията е на английски език в международната литературна платформа: B.O.D.Y Преводът е на Екатерина Петрова

Профил на Диана Петрова в Contemporary Bulgarian Writers

Линкът ще ви отведе към страницата.

Участие в BiTelevision, предаване "Един прекрасен ден"

Издателски клип на "Приказки за цялото семейство"

Участие в БНТ, Денят отблизо

Кликнете на линка, за да ви насочи към видеото.

Участие в телевизия "BG on Air"

Вижте видеото през линка.

Участие в телевизия "Стара Загора"

Участието е от: 44:20 мин.

"Мъдри приказки" в Ямбол

Диана Петрова и нейните „Мъдри приказки за деца и родители” НЧ „Зора-1945” всяка година осъществява „Седмица на българската литература”. 2017 г. сме посветили на детската книга и на авторите, написали хубави детски книги. Заедно с третокласниците от СУ „Св. Климент Охридски” имахме удоволствието да се насладим на компанията на тази прекрасна дама и нейните приказни истории. Вълшебствата в тях се случват днес, в нашето съвремие. И както всички добри приказки не само те увличат, но и те карат да се замислиш и да си извлечеш поука. Книгата „Мъдри приказки за деца и родители” съдържа истории, които развиват детското въображение и дават на момичетата и момчетата свободата да импровизират и да творят свои собствени. Това се случи и с нашите приятели от третите класове. Заедно с Диана Петрова развихриха фантазията си и създадоха свой собствен свят. И естествено, защото им беше интересно, срещата премина изпълнена с много въпроси, усмивки, пожелания в автографи… Едно е ясно – ще се видим пак! И с писателката, и с децата. : ) Пожелаваме си да бъдем мъдри и добри. И знаейки силата на словото, мощта на писаното слово, с гордост и преклонение почитаме сътвореното от светите братя Кирил и Методий. Екипът на НЧ „Зора-1945”

Ден на книгата във Враца

В линка има запис от срещата

Участие в БНР, Пловдив

С авторката на романа "Лилит" Диана Петрова разговаряме за смелостта да пишеш книга със смел сюжет в опасно време, за еротиката като бягство от делника, надмогването на предразсъдъци и обществени стереотипи преди представянето ѝ в Културен център „Тракарт в рамките на фестивала „Пловдив чете“. playmutemax volume 00:00 / 08:27 С Диана Петрова разговаря Веселина Пеева Диана Петрова е издала досега два детски сборника „Мъдри приказки“ и „Двойната планета“, както и три романа – „Ана“, „Синестезия“ и „Лилит“. Разговорът преди представянето на книгата започва от заглавието – „Лилит“ – име на демон. Подчертано калиграфски и визуално и като внушение от пръв поглед. Съзнателно търсено ли е то? Още в библейските книги Лилит е първата жена на Адам, но тя е изключена, омаловажавана, защото е равна на Адам. Аз намерих Лилит в моята героиня – жена, която е уверена в това, което прави, и го прави открито, споделя Диана Петрова: Въпреки че изглеждаме разкрепостени, живеем в доста патриархално общество, което се вижда, ако отидете в по-малък град, и много хора не са съгласни с това еманципиране на жената. След написването на книгата много жени на около 35 години ме потърсиха, за да ми разкажат своите истории, за да бъдат представени. Моята героиня понася ударите на патриархалното не толкова "отвън", колкото "отвътре" от самата себе си, като се самообвинява. Мисленето за любовта може да ни помогне да се измъкнем от тежките състояния, в които се намираме по една или друга причина. Сблъсках се с предразсъдъци на всякакви нива, когато пишех книгата. Но човек е сбор от различни неща – и от ангели, и от демони в себе си и трябва да намери баланса между тях, без да отрича нито една част от своята природа, защото отрицанието води до пагубност. Имам надеждата, че книгата ще бъде приета и от по-консервативната част от аудиторията.

Два разказа в Читанка

Ако желаете да ги прочетете, кликнете на линка в меню "Линкове"

Goodreads страницата на "Синестезия"

Книжният трейлър на "Синестезия"

Покана за гостуване от книжарница "При разказвача на приказки"

Диана Петрова получи покана за участие в представяне на трите си книги в Пловдив. Събитието е под надслова: "Разказвачът на приказки представя" и ще включва автори на детски приказки от цялата страна. Ще се проведе в пловдивски мол през месец април и май. Повече подробности ще има по-късно този месец.

Жури в конкурса "Моят учител супергерой" на фондация "Тебешир"

Диана Петрова ще бъде жури в конкурса "Моят учител супергерой" на фондация "Тебешир". Приказките се изпращат от 12 март 2018 г. до 13 април 2018 г. на адрес: Фондация “ТЕБЕШИР”, София 1000, бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” №68, ет. 1, ап. 4. Участниците в конкурса, класирани на първите три места във всяка от трите възрастови групи, ще получат специални награди. Победителите в конкурса ще бъдат обявени на сайта на Фондация “ТЕБЕШИР” през м. май. Повече информация за условията на участие има в приложения линк по-долу: https://www.tebeshir.bg/bg/superheroes2018

10 препоръки за извънкласно четене

Десет препоръки за извънкласно четене на Диана Петрова под инициативата "Писател назаем". Книгите, които те променят.

Жури в конкурса "Петя Дубарова"

Диана Петрова беше избрана за жури в националния литературен конкурс "Петя Дубарова" за 2017 и 2018 г. В конкурса участват около 500 творби на млади български автори до 18 годишна възраст, от които се отличават едва десеттина. Церемонията по награждаването се извършва в края на май в Бургас, където е и родното място на Петя Дубарова. Събират се участници от цялата страна. Националният литературен конкурс "Петя Дубарова" е създаден през 1984 година като средношколски конкурс за литературно творчество. В първите години се организира от сп. "Родна реч". След изграждането на къща-музей "Петя Дубарова" през 1995 година, конкурсът се организира от Община Бургас, къща музей "Петя Дубарова", сп. "Родна реч". Целта на конкурса е да открива и популяризира млади литературни дарования. В него участват ученици от гимназиалната училищна степен в разделите, както следва: раздел поезия (стихотворения или цикъл стихотворения) и раздел проза (разказ). Освен съответните призови награди, за всяко издание на конкурса излиза и сборник "Петя-пристан зелен", в който се публикуват лауреатите от Националния литературен конкурс "Петя Дубарова". В многогодишната си история Националният литературен конкурс на името на Петя Дубарова се оказва своеобразен трамплин за много млади и талантливи автори, които днес са известни български творци, четени и превеждани в много страни. От 2003 година към конкурса се организира и летен уъркшоп, в който вземат участие лауреати и ненаградени участници от съответното издание на конкурса. Уъркшопът има за цел да подпомогне чрез модерни методи и добра подготовка самия творчески процес при младите хора и да развива адекватно усета на участниците в унисон с модерните тенденции в литературата. Досега ръководители на семинарите от ежегодния летен уъркшоп са били: Алек Попов, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Кристин Димитрова, Владимир Трендафилов, Ангел Игов и др. Амбицията на Община Бургас и къща-музей "Петя Дубарова" е да привлече за участие в конкурса и участници от страна на българските общности в чужбина.

"Мъдри приказки" и "Приказки за семейството" в Ню Йорк

Около двайсет книги от "Мъдри приказки" и "Приказки за цялото семейство" бяха изпратени за българско училище в Ню Йорк в рамките на инициатива на книжен проект.

Интервю за читателските навици на Диана Петрова

Диана Петрова участва в изложба "Жената през"

"Аз чета" препоръчва 10 съвременни авторки - Диана Петрова е в списъка

"Синестезия" - в списъка с препоръчителна литература за Панаира на книгата

Посещение на Диана Петрова във Вълкосел под егидата на "Писател назаем"

На гости в "Шоуто на Милен Цветков" за "Лилит"

Профилът на Диана Петрова в "Писател назаем"

Посещение на Диана Петрова в СУ "Петър Динеков", гр. София

Диана Петрова беше поканена в СУ "Петър Динеков", гр. София по инициативата "Писател назаем". Темата на срещата беше: "Четенето и писането – самотерапия и начин да пораснеш. Примери как четенето и писането са помогнали в кризисни ситуации от човешкия живот." Разговорът с учениците беше жив, интересен и много топъл.

Посещение на Диана Петрова по покана на творчески клуб в 129 СОУ

Дълго отлагано, но много топло посрещане на Диана Петрова от младите писатели в училище 129. Срещата се състоя през януари, 2018 г.

Интервю в "Public Republic" за "Лилит"

Представяне на "Лилит" в клуб "Перото", гр. София 2017 г.

Кратко представяне на "Приказки за цялото семейство" от автора

"Мъдри приказки" с предстоящ четвърти тираж

Предстои четвърти тираж на "Мъдри приказки", а "Приказки за цялото семейство", която излезе миналата година, върви със същата скорост като предшественицата си, поне на годишна база.

"Лилит" се изучава в СУ "Св.Климент Охридски"

"Лилит" е задължителна литература за студентите от магистратура "Литературата - творческо писане" към факултет "Славянски филологии".

Приказките във Франкфурт през ноември

Двете книги с приказки: "Мъдри приказки за деца и родители" и "Приказки за цялото семейство" са на Панаира във Франкфурт!

Лекция "Лечебната сила на момичешките сънища" в БАН на 3 октомври!