Книги

Водната кула

Предприемачи от Израел откриват своя софтуерна компания в България. За да оправдаят инвестицията, българските програмисти имат трудна задача. Трябва да разработят продукт, който да подлъгва служителите със забавните си модули, така че те да прекарват повече време в мрежата и неусетно да вършат повече работа. Такова приложение би си купил всеки работодател, а това означава пари за инвеситорите. Чужденците наемат университетски преподавател по математика, който да изгради екип, а за офис – избират старата Водна кула в столицата. Абаджийски подбира хората си не толкова по уменията им на програмисти, а по факта, дали имат силно хоби. Дали подобен стартъп ще преуспее или ще се провали? Променят ли личния им живот лесното печелене на пари и нерегламетираното работно време? „Водната кула“ е история за начинаещи програмисти, които получават повече свобода, отколкото могат да понесат, за ефекта на софтуерния сектор върху психичния живот на съвременния човек, за действителността в българските IT компании.

Деветте кръга

Самуил и Габриела оплитат съдбите си в девет кръга, които ги свързват на всички нива и чертаят делфиновата крива на една любов, чието начало минава през края. Смел, страстен и откровен, „Деветте кръга“ е роман за пътя към себе си чрез пълното сливане с другия.

Ана

Съдбите на няколко души, преплепени една в друга в Гордиев възел - и няма разсичане, само задушаващо затягане, докато в един омент възелът не започва да се развързва сам, а от това май става по-лошо... Драматичен и разтърсващ, романът в ръцете ви е изтъкан от много различни нишки - жестоката, но неизбежна участ на Ана и нейния любим - пелтека Илия; болката на осиновения им син Даниел, който освен душевните, трябва да понесе и физически травми; странният луд Мутия, на когото е отказано всичко на този свят; просякът Спартак, свързан по странен начин с огъня; Мая, отказала се от детето си и загубила себе си с него; лъчите от селенит в най-горещата пещера на планетата - Куева де лос Кристалес; надеждата, която събужда Индия, необозримата; и една плачеща картина, знак от Бога или нещо повече... Диана Петрова дълбае в душите и вади на показ и най-красивото, и най-грозното, вади човешкото, истинското, това, което не подлежи нито на идеализиране, нито на заклеймяване.

Синестезия

Начинаещ психолог набира клиентела от голяма софтуерна фирма в България; работата му се увенчава с необичайно бърз успех. Сесиите му са както наелектризирани от споделената тъга на клиентите, така и често предизвикват усмивки заради изтънченото му умение за самоирония. Той успява да помогне елегантно на хора, които имат най-разнообразни проблеми: семейни кризи, травматични спомени от детството, загуба на любим човек, говорни дефекти – до обикновена скука във философското търсене на смисъла. Колегите му от психотерапевтичната школа разкриват причината за рядката му дарба и решават да се възползват. През това време животът на Радослав тече пълнокръвно – той изневерява, с удоволствие кара мотора си, пие с приятели... докато не се случва нещо разтърсващо, след което всичко се обърква и... подрежда по изненадващ начин. На какво се дължат изключителните му умения и дали общността постига своето? Каква е съдбата на клиентите му и защо те се запознават в края на романа? Въпроси, чиито отговори ще усладят удоволствието от четенето.

Лилит

Една история за чувствата и за личния избор. История, която ще ви покаже женските желания през погледа на Лилит, жената, която скъсва оковите на конвенционалния семеен живот. Главната героиня на Лилит скъсва оковите на конвенционалния семеен живот с помощта на дълбокоеротични писма; писма, в които става дума за нещо повече от секс – а именно за силите и емоциите, които движат съществуването ни. Онова, което започва като писане за удовлетворяване на мъжките сексуални фантазии и косвено преживяване през думите, се превръща в нещо много повече. Симона трябва да направи труден избор, за да осъзнае, че съдбата ù не принад­лежи никому, освен на самата нея. Майкъл Стайн, редактор в списание B.O.D.Y. Диана Петрова с едно рядко и много фино усещане за тъмната (тоест телесната) страна на женските желания навлиза в тая натоварена с предразсъдъци зона. Композиционно романът Лилит е конструиран на два пласта. Първият е изпълнен в социално-реалистичен стил и се отнася до скучнобедния живот на хората от новите специалистки класи. (Общо взето те всички живеят като една колективна Ема Бовари!) Но ето че главната героиня не издържа на скуката и започва да преследва свой колега като го бомбардира анонимно със серия от еротично-порнографски разкази, изпращани по интернет. (Представете си, че се е намерил тайния сексуален дневник на Ема Бовари...) Но какъв е залогът? Взривната смес, която се образува, когато скуката докосва тъмните корени на сексуалното желание, превърнато в сексуално въображение, може да въздига и да срива едновременно. Какво се случва, ще научите, ако прочетете романа. Ани Илков Диана Петрова пише живо, интересно, винаги крайно провокативно, без нейната щедра проза да губи от качествата на високата, на истинската белетристика. В Лилит тя разказва сексуалните фантазии на своята героиня, прави го пределно честно и открито и сякаш е на път да еманципира националната ни литература, в която описанието на подобни страсти и видения все още се счита за табу. Убеден съм, че със своя смел сюжет, със запомнящия се образ на главната героиня, но и с художествените си качества тази книга вероятно ще се превърне в един от най-четените бестселъри. Владимир Зарев Диана Петрова е автор на бестселъра „Мъдри приказки“ и на първата книга с приказки за осиновени деца в България „Двойната планета“. Тя има два романа – дебютния „Ана“, с който спечели първото място за жена автор в поредицата „Гравитация“ на издателство „Изток-Запад“, и „Синестезия“, който попадна в десетката на конкурса „Нов български роман“ на издателство „Сиела“. „Синестезия“ беше представен и с откъси в литератур­­ните списания „B.O.D.Y“, „Vagabond“ и „Drunken Boat“.

"Приказки за цялото семейство"

„Приказки за цялото семейство“ е не просто колекция от вълшебни истории, тя е книга за малките вълшебства в живота на всеки от нас. За истинските приятелства и обичта на родителите, за раждането и загубата на любим човек, за съхранените копнежи и дори за игрите – и с топка, и с таблет. Изкусното перо на автора на „Мъдри приказки” Диана Петрова пренася ежедневните въпроси в приказното царство и ги превръща в житейски уроци. Също както и в „Мъдри приказки“ историите в „Приказки за цялото семейство“ са създадени с много любов и разбиране по най-добрите практики в школата на приказкотерапията. Приказкотерапията е специфична школа на библиотерапията. Тя използва система от разказвачески похвати и четене, чрез която подтиква децата към растеж и размисъл, за да се справят с ежедневните предизвикателства, и помага на родителите в отглеждането и възпитанието на деца през XXI век. С приказките си Диана Петрова атакува директно тези проблеми.

Двойната планета

"В тaзи книгa тъжни случки зa гoлeми хopa сa paзкaзaни тaкa, чe дa бъдaт paзбpaни oт мaлки дeцa. Teми, кoитo плaшaт възpaстнитe и зa кoитo тe пpeдпoчитaт дa нe гoвopят, тук сa пoсpeщнaти oткpитo и с гpижa. Фeитe и гoвopeщитe живoтни щe oбяснят нa дeтeтo и кaквo e дa сe poдиш нeпoвикaн, и кaквo e дa зaгубиш oтpaнo мaйкa си, и кaквo e дa сe чувствaш нe нa мястo в дoмa, кoйтo всъщнoст e eдинствeният ти дoм. Рoдитeлитe същo щe сe пoчувствaт пo-дoбpe, дoкaтo му чeтaт книгaтa. Зaщoтo някoй щe e кaзaл нa пpиeтoтo oт тях дeтe думитe, кoитo мoжe тe сaмитe дa нe сa нaмepили. Teзи думи oбaчe щe пpипoмнят нe сaмo зaгубaтa, нo и щaстливaтa сpeщa; нe сaмo стpaхa, чe си нeнужeн, нo и paдoсттa, чe си нeпoвтopим, дoстoeн зa oбич и жeлaн. Tpябвa ли тeзи пpикaзки, пpeднaзнaчeни "зa oсинoвeни и oсинoвитeли", дa сe чeтaт сaмo oт oсинoвeни и oсинoвитeли? Eдвa ли. Пpикaзкaтa си e пpикaзкa - чpeз съдбaтa нa гepoитe си тя пpoстo ни пoкaзвa кaкви нeщa сe случвaт и кaк дa ги пpeвъзмoгвaмe. Tя пoдгoтвя зa живoтa, пpeдупpeждaвa, пoкaзвa кoлкo тpуднo сe пopaствa. A oт тoвa всeки - бил тoй oсинoвeн или нe - щe имa нуждa." Кpистин Димитpoвa

Мъдри приказки за деца и родители

година на издаване: 2011 г. АНОТАЦИЯ Приказките на Диана Петрова разтварят широк прозорец пред погледа на детето и семейството. Поучителни и изпълнени с мъдрост, те отвеждат деца и родители в шарен приказен свят, в който всеки читател или слушател намира своя истина, ново прозрение и много усмивки.

Ревюта

Ревю от Елена Павлова на "Водната кула"

Та така: супер приятно написана книга с изключително прецизно цъкащ часовников механизъм в нея (pun intended); книга, в която героите ти влизат неусетно под кожата и ти стават... не баш приятели, но познати, чиито грижи ще мислиш, преди да заспиш, но не защото те вълнуват и несъмнено няма да си мръднеш пръста да им помогнеш... както, впрочем, се случва с по-голямата част от хората в живота на всеки един - живот, в който и самият ти не оставяш следа нито на личностно, нито на обществено ниво. Хм. Дали пък това не е посланието, което търсех с лупа в скрития текст по-горе?!

Ревю на "Водната кула" ot TheBilingualReader

Книгата доста ми напомни на „Кръгът“ на Дейв Егърс. Точно както в „Кръгът“, имаме технологична компания от нов тип, която дава на служителите си неограничени възможности и пълна свобода.

"Водната кула" за свободата като най-големия ни поробител

Всяка среща с Диана Петрова е различна, вълнуваща и уникална. И не само защото като писателка тя има „много лица“, а защото може да ги разкрива изключително увлекателно. Книгите ѝ уж са в някакъв конкретен жанр, насочен към определена аудитория, но всъщност далеч не е така. Приказките ѝ, защото тя пише и такива, са подходящи както за деца, така и за техните родители – неслучайно ги е нарекла „мъдри“. Романите ѝ „Лилит“ и „Деветте кръга“ се водят чисто женски, но определено са доста по-дълбоки от първоначално зададената им форма и със сигурност биха се харесали и на мъжката аудитория. Същото е и с новия ѝ роман „Водната кула“ (изд. „Рива“). Това е история за програмисти и IT специалисти, за тяхната работа и живот. За офисните порядки, за процеса на събиране и сработване на един екип, за приятелствата, любовите, дрязгите и интригите в него. И наистина, книгата проследява точно това – начина на общуване в тази среди, мечтите и неволите на хората, ежедневието им, развититето им, а често и тяхната неразбраност. Като изключим терминологията, коятовсе пак ми стана ясна, въпреки че съм лаик в областта на компютърните науки, вроманът е доста по-общочовешки.

Ревю на Милена Ташева за "Деветте кръга"

а всички, които ме питаха дали има секс в книгата - да, има. Подробен. Тези, които се интересуват от подробности, може да погледнат и остатъка от ревюто. Когато говорим за жанрова литература, винаги гледаме към хорърите, трилърите, фентъзи и фантастика... а любовните и new adult романите всъщност са най-успешната жанрова литература изобщо - няма да вадя справки за тиражи, брой заглавия и продажби, защото ще дойде някой да говори за качество, а това е съвсем отделен разговор. Тази литература обаче като цяло липсва в български контекст...

Ревю на "Деветте кръга" в Хрисиландия

Дързък, провокативен, а някои сигурно ще нарекат и скандален – „Деветте кръга“ на Диана Петрова е модерен роман, който никой български автор до момента не се е осмелил да напише. А всъщност всеки от нас може да открие частица от себе си в него, просто ни липсва смелост да си го признаем.

"Деветте кръга" в Книжен ъгъл

"Това е моят първи експеримент в любовната литература, но не е първи в еротичната, казва Диана Петрова. Традиционно книгата ми костваше едно уволнение, шест месеца на борсата и физически срив в края, но се забавлявах както никога досега. Навлязох в света на Габриела с такава сила, че без малко да се влюбя в идеалния ѝ мъж. Момичета, желая ви да изживеете своя роман като моята героиня! Той е картичка с пожелание за всички, които имат нужда да бъдат пометени от голямата любов."

Ревю на "Деветте кръга" в Аз чета

„Деветте кръга“ (изд. „Софтпрес“) пристига с обещанието за модерна любовна история, развиваща се в сърцето на София. Двайсет и три годишната Габриела се завръща в България в търсене на ново начало след тежките разочарования, които е преживяла във Франция. Работата в престижна софтуерна фирма и подкрепата на разкрепостените й приятели Андре и Соня дават добър старт на промяната. Идеята да започнеш начисто обаче често е илюзия, защото това, от което бягаш, винаги те настига, било то и под различна форма. Не след дълго в живота на младата жена нахлува гениалният, енигматичен милиардер Самуил. Двамата ще преобърнат взаимно телата и душите си с хастара навън и ще се потопят в дълбините на удоволствието и жестокостта, които често вървят ръка за ръка по пътя на голямата любов.

Ревю на "Мъдри приказки" в Чиполино

Случвало ли ви се е да давате мило и драго да се разбирате добре с децата си. Понякога обаче, това не се получава поради различни причини. Детето ви е в трудна възраст или просто имате определени несходства в характера…Е, нищо не е загубено. На помощ идва магията на приказките.

Представяне в Bulgarian Association

Българската Асоциация иска да ви представим Диана Петрова. Автор на книгите с приказки: „Замъкът на мухите“, по-известна като „Мъдри приказки за деца и родители“ (2011) и „Двойната планета – приказки за осиновени и осиновители“ (2012). Диана Петрова е автор и на романите „Ана“ и „Синестезия“, части от които са публикувани в чуждоезикови списания. В момента подготвя втора част на книгата с приказки и пише приказки за подарък през сайта си: www.podarimiprikazka.com Приказките на Диана Петрова са широк прозорец, разтворен пред погледа на детето и семейството. Те са едновременно път за спасение, първи житейски уроци и балсам за душата. Поучителни и изпълнени с мъдрост, те отвеждат деца и родители в шарен приказен свят, в който всеки читател или слушател намира своя истина, ново прозрение и много усмивки. „Истински, дълбоки, написани с много любов и топлота, приказките на Диана разхождат децата сред цветните приключения на съвременния свят. Някои от приказките имат изключително силно терапевтично действие.“ Теодора Танева, психолог

Ревю в "Love Big Books"

Изобщо не знаех какво да очаквам от този роман, нещо, което рядко ми се случва, защото в повечето случаи все пак имам някаква нагласа. Купих си книгата на нейното официално представяне, не смогнах по-рано, и докато чаках то да започне прочетох първите няколко страници. Признавам си, че успяха да приковат вниманието ми. Авторката ни потапя веднага в историята си, без излишно разтакаване, а тя започва в столичния квартал "Надежда", дори се споменава и номера на блока, който е съвсем истински и съществува в нашата реалност. В случая той е и част от историята в "Ана", не толкова самата сграда, която е досущ същата като стотици други, колкото нейните обитатели. Макар че дори и на блока му се случват разни неща все пак не е основно действащо лице. В него обаче живеят героите, които ни интересуват, Ана, нейния съпруг Илия, техния син Даниел; един бездомник Спартак, който ми стана пълен любимец; няколко съседки и разбира се много деца. Но няма да последват разни междусъседски истории, защото ще се съсредоточим изцяло върху личните светове на героите.

"Синестезия" - ревю

Синестезия" е втория публикуван роман на Диана Петрова след "Ана" - роман с неповторима главна героиня, в която се влюбих въпреки, или може би точно, заради всичките ѝ отрицателни черти. Двата романа обаче нямат нищо общо. В "Синестезия" главния герой е мъж, при това съвсем млад, начинаещ психиатър, или психолог. Понеже е съвсем в началото на своята кариера той търси начини да започне от някъде. Свързва се със своя позната и успява да си уреди няколко клиента (или пациента). Те са служители в голяма софтуерна компания, като фирмата плаща на желаещите да посещават такива сеанси. В тях могат да се включат и техни близки или роднини, като единственото условие е да обитават един и същ дом. По този начин нашия главен герой, Радо, се сдобива с клиенти - няколко служителя на тази компания и няколко техни познати.

Играта, в която си набъркан и ти - ревю на "Синестезия"

Това е първата книга на Диана Петрова, която чета, но си обещавам, че няма да е последната. „Синестезия“ е класиран сред десетте най-добри романи в конкурса на Сиела – това за любопитните и питащи се заслужава ли да надзърнат зад заглавието на книгата. Може би е редно да започна с определението от Уикипедия: „Синестезия (от гръцки syn, „заедно“ и aishesis, „усещане“) означава смесено възприятие. Това е състояние, при което възприятията се свързват едни с други. Едно сетивно възприятие или идейна представа предизвиква в съзнанието същевременно друга представа, от сетиво, което не е било стимулирано.“ Романът е написан стегнато, въздействащо, без излишни и отдалечаващи те от действието природни или емоционални картини. Героите никак не страдат от това. Описани са и добрите и палавите им страни. Гледаш как шумно теглят книжни кърпички, ядат дюнер, карат мотоциклет, заравят краката си в пясъка в посрещане на изгрева, търсят избягала от дома си жена преди повече от двайсет и няколко години, прехласват се на светлината на свещ пред дърворезби.

Темата за родителството и осиновяването е тежка, сложна и сякаш забранена. Да си осиновен в много от случаите ти осигурява подигравки и отбягвания – все едно си болен от неизлечимо заболяване. От друга страна, да си осиновител също те поставя в сложна ситуация, изтъкана от тревоги, борба за едно наранено детско сърце или пък пазенето на убийствената тайна, че не си биологичен родител…

Полът на тялото или чудовището да се спасиш сам - критическа статия за "Лилит"

Трудно се пише за книга, която искаш да си написал, но още по-трудно се пише за книга, която не искаш да си написал. Същото е и с четенето. Ето защо „Лилит“ на Диана Петрова се оказва трудна книга в лекотата си. Тя не е толкова еротичен роман, колкото романова еротика. Загребала с две ръце в литературната и митологична почва, авторката замеря читателите си с пръст с убеждението, че сади цветя в съзнанията им, чиито корени са битували още в райската градина. Противоречиво не може да се определи дали повече смущават изцапаните ни с райска пръст дрехи, или отсъствието на такива в книгата. Но това едва ли е най-важното. По-съществен е маниерът, с който е съпроводено действието.

Да съпреживееш болката на другия в „Синестезия“

Преди доста време прочетох ревюто на Габи Кожухарова за „Синестезия“ (изд. „Изток-Запад“) от Диана Петрова. Тогава все още учех психология в университета и моментално добавих романа в списъка ми за четене. Дори си го подчертах, не само защото Габи рядко ме подвежда, а и заради интереса ми да прочета българска история на тази тематика. Дотогава бях попадала само на една книга (или поне една е останала ярко в съзнанието ми) с главен герой психотерапевт – „Лъжи на дивана“ от Ървин Ялом. По ред причини стигнах до „Синестезия“ чак сега. Признавам си – интересът ми беше пробуден наново покрай изявите на Диана Петрова в инициативата „Писател назаем“.

„Синестезия“, или какво си мисли психоаналитикът ви, докато ви гледа

Понякога не мога да определя какво ми харесва в дадена книга. Случвало ми се е да прочета прекрасен роман, който да ме изпълни с най-възвишени чувства непосредствено след края, но от който не си спомням почти нищичко след по-малко от месец. Случвала ми се е и „Ана“. Първият роман на Диана Петрова, с който се сблъсках, имаше своите недостатъци, но и до днес не съм забравила имената на героите, а отделни сцени са се запечатали в ума ми и изникват пред очите ми всеки път, когато се сетя за творбата. Някои книги просто ти влизат под кожата. При Диана, изглежда, това е умение.

Ревю на "Ана" в Книголандия от Христо Блажев

Четвъртата книга от поредицата под моя редакция “Гравитация” е “Ана” на Диана Петрова – първата дама, която застава достойно в компанията на “Самира” на Боримир Дончев, “По-тихо от мрак” на Христо Кърджилов и “Не беше тук и си отиде” на Георги Томов, поставили стабилна основа на моето начинание. Много лично приех тази книга. Още от първите страници – с появата на Илия с неговия говорен дефект – усетих, че Диана Петрова е написала нещо искрено и дълбоко, което може да докосне душите на мнозина. Обикновено такива герои са изложени на присмех, но тя с вещина беше описала драмата на този добър, но обречен мъж. Четях още и още, а действието, което се развиваше постепенно пред очите ми, ме пленяваше все повече. Виждах разгръщането на съдбите на няколко души, преплетени една в друга в Гордиев възел – и как няма възможност за разсичане, само задушаващо затягане, докато в един момент възелът не започва да се развързва сам, а от това май става по-лошо…

„Приказки за цялото семейство” в "Книжни криле"

Авторката на терапевтичните „Мъдри приказки за деца и родители“ Диана Петрова се завръща с нова книга. „Приказки за цялото семейство” излиза отново с логото на издателство „СофтПрес”, част от серията „Приказна съкровищница”. Точно както и в предната си книга с приказки, и тук авторката се е постарала да не повтаря класическите тропи и да не експлоатира вече познатите приказни герои, с които поколения наред са расли. Но това съвсем не е самоцелно търсене на оригиналност или пък бягство от традиционните поуки и предаваните в приказките ценности. Никой не поставя под съмнение стойността на класиката, но нейните послания са по-универсални и общочовешки. А Диана Петрова се старае да разказва нови, съвременни и актуални приказки, които адресират конкретни ситуации и проблеми от ежедневието на днешните деца.

Мъдри приказки в "Книжни криле"

„Мъдри приказки за деца и родители” е първата книга на Диана Петрова. Излиза през 2011 от издателство „Софт Прес”, бива преиздадена през 2016 и съдържа четиридесет и една приказки, написани с много любов и внимание. Това е една наистина много специална книга, която вече се използва с терапевтична цел от редица организации, измежду които са Асоциацията за осиновители и осиновени, Института по позитивна психотерапия, фондация „С-Ивенна”, консултативния център „Плиска“, „Аликрон-Консулт”, центъра „Отворен свят“ и Центъра за обществена подкрепа. Използването на приказките като терапия вече е широко използвана практика, както в психологията, така и в педагогиката. Възможността на детето да се идентифицира с герои и инстинктивно да извлича поука от различни фантастични и невероятни истории е едно открай време е едно от основните качества на този тип творчество.