Събития

Раздаване на автографи, "Водната кула", 16 декември 2018

минало: 16.12.2018 schedule17:00

Раздаване на автографи "Лилит" и "Двойната планета" при издателство Летера

минало: 15.12.2018 schedule00:00

Раздаване на автографи за "Приказки за цялото семейство", щанда на изд. Софтпрес

минало: 14.12.2018 schedule00:00

Представяне на "Водната кула" в клуб "Книгата"

минало: 13.12.2018 schedule00:00

Силистра, две срещи

минало: 11.12.2018 schedule00:00

Попово, три срещи

минало: 08.12.2018 schedule00:00

Пловдив, пета поредица от срещи

минало: 06.12.2018 schedule00:00

Пловдив, четвърта поредица от срещи

минало: 05.12.2018 schedule00:00

Пловдив, трета поредица от срещи

минало: 01.12.2018 schedule00:00

Пловдив, първа поредица от срещи

минало: 29.11.2018 schedule00:00

Пловдив, втора поредица от срещи

минало: 30.10.2018 schedule00:00

Среща с ученици от 2-3 клас, 119 СОУ, гр. София

минало: 29.10.2018 schedule00:00

Учителите насърчават четенето с поредица от събития с автори, децата са любознателни и не се притесняват от срещите с автори. Личи, че им се случват често.

Среща с ученици от 9,10 клас в гр. Костенец

минало: 28.10.2018 schedule00:00

Училището е изрисувано от учителят по рисуване, библеотекарката е много активна, а учителите насърчават четенето, като четат заедно с децата.

Писателите брой 4 с Диана Петрова

минало: 23.10.2018 schedule20:00

И този месец рубриката Писателите на „Аз чета“, чиято цел е да среща читателите с някои от най-интересните съвременни български автори, се завръща с нов брой! Четвъртото ѝ издание ще бъде излъчено на живо във Facebook страницата ни на 23 октомври (вторник) от 20:00 ч. Този път наш специален гост ще бъде Диана Петрова! Диана Петрова е родена през 1978 г. в Свищов. Публикувала е четири романа – дебютния „Ана“ (2013), с който печели първото място за авторка в поредицата „Гравитация“ на издателство „Изток-Запад“, „Синестезия“ (изд. „Изток-запад“, 2014), който попада в десетката на конкурса „Нов български роман“ на издателство „Ciela“ и е представен с откъси в чуждестранните литературни списания B.O.D.Y., Vagabond и Drunken Boat, „Лилит“ (изд. „Летера“, 2016) и „Деветте кръга“ (изд. „Софтпрес“, 2018). Изпод нейното перо са излезли още бестселъра „Мъдри приказки“ и първата книга с български приказки за осиновени деца „Двойната планета“. Освен всичко друго Диана е сред най-отдадените участници в кампанията „Писател назаем“, която запознава младите хора със съвременната българска литература. През последните няколко месеца сигурно сте попадали и на нейните изключително задълбочени ревюта при нас в сайта. Можете да гледате интервюто на живо във Facebook страницата на „Аз чета“ през любимото си устройство. Напомняме ви, че последната част от рубриката е посветена на въпроси от зрителите. Ето защо ви каним да запишете събитието в календара си и на 23 октомври не само да ни гледате, но и да питате гостенката ви за всичко, което ви е интересно, в коментарите!

Диана Петрова с едночасово интервю в рубриката Писателите на "Аз чета"

ВИП представяне на "Деветте кръга"

минало: 05.07.2018 schedule00:00

"Деветте кръга" ще бъде представена на затворено парти върху тераса, от която се вижда целия град. Причината за избор на мястото е сцена от романа, в която Самуил и Габриела наблюдават града от една подобна тераса.

Среща в Пловдив

минало: 22.06.2018 schedule00:00

Диана Петрова се срещна с деца в уютната книжарница на Разказвача на приказки

Среща със средношколци в Разград

минало: 03.05.2018 schedule13:00

На 13 април Диана Петрова се срещна със средношколци от паралелка по програмиране в Разград по инициативата "Писател назаем".

Среща в Младежки дом, Благоевград

минало: 03.05.2018 schedule00:00

През месец април Диана Петрова посети Благоевград по покана на библиотекари и ученици. Темата на срещата беше: "Писането и четенето като терапия"

Среща със средношколци в гр. Плевен

минало: 03.05.2018 schedule00:00

На 23 март Диана Петрова се срещна със средношколци в гр. Плевен.

Среща с деца от село Медовец

минало: 13.04.2018 schedule09:30

На 13 април Диана Петрова се срещнa с деца от училището във варненското село Медовец по инициативата "Писател назаем"

Книжен пикник, Сити мол София

минало: 01.04.2018 schedule16:30

Срещи със средношколци в село Черни Осъм на 23 март

минало: 23.03.2018 schedule00:00

Диана Петрова се срещна със средношколци в село Черни Осъм, Троянско на 23 март по инициативата "Писател назаем".

Представяне на "Лилит" в гр. Стара Загора на 16 февруари 2018

минало: 16.02.2018 schedule00:00

Предстои представяне на "Лилит" в гр. Стара Загора на 16 февруари 2018 г. Подробностите се доуточняват.

"Приказки за цялото семейство" на гости в 129 СОУ, гр. София

минало: 22.01.2018 schedule00:00

Представяне на "Приказки за цялото семейство" на 25 ноември в Стара Загора

минало: 25.11.2017 schedule11:00

Представянето на книгата ще се състои в библиотека "Захарий Княжевски" в събота на 25 ноември от 11.00 часа. Входът е свободен!

На гости в СУ „Васил Левски“, гр. Русе на 17 ноември

минало: 17.11.2017 schedule11:00

Диана Петрова ще гостува на ученици от 12 клас в СУ „Христо Ясенов“ в гр. Русе с темата „Прилики между съвременни известни хора и литературни герои. „Андрешко“, Елин Пелин, „Тютюн“, Димитър Димов, „Железния светилник“, Димитър Талев“.

Среща в СУ "Петър Динеков" на тема "Четенето и писането като самотерапия"

минало: 14.11.2017 schedule14:00

Срещата се проведе на 14.11 от 14.00 с ученици от горните класове в училището. Училищния съвет зададе много и разнообразни въпроси на авторката и се получи дискусия.

На гости в 39 СОУ, София на 10 ноември

минало: 10.11.2017 schedule11:00

Диана Петрова ще гостува в 39 СУ "Петър Динеков" - гр. София с темата "Четенето и писането - самотерапия и начин да пораснеш. Примери как четенето и писането са помогнали в кризисни ситуации от човешкия живот."

На гости във Враца на 1 ноември

минало: 01.11.2017 schedule18:00

Темата на гостуването ще е "Любопитни факти от живота на големите автори". Диана Петрова ще посети ученици от горните класове на ППМГ "Акад. Иван Ценов" заедно с Елка Стоянова

"Мъдри приказки" в Берковица

минало: 17.07.2017 schedule00:00

С помощта на "Пътуващите книги на Стара Загора" "Мъдри приказки" стигнаха до децата на град Берковица.

Представяне на "Лилит" от Арт Лайф Медия

минало: 19.11.2016 schedule19:00

"Лилит" бе представена в клуб "Перото" на 19 ноември 2016 г. Записът е на онлайн телевизията за култура: Art Life Media

Новини

Интервю за "Библиотеката" по повод първо издание на "Водната кула", БНТ

Представяне на "Водната кула" в гр. Стара Загора

Интервю за "Майко Мила": Диана, която пише жестоки романи и си почива със софтуер

Диана Петрова има успешна писателска кариера, част от която върви паралелно със 7-годишния ѝ опит в софтуерния бранш като QA (човекът, който „разкоства“ и тества качествата на даден продукт). Има 18-годишен син и дъщеря на 15, има и мъж, който всяка вечер ѝ разтрива ходилата. Любовта към тези хора стои зад чудната ѝ усмивка, а пък тяхната любов и толерантност към творческите ѝ периоди, в които е „неприятно, чорлаво и конфликтно същество“, е сред причините да се отдаде на писането като на реална работа. Останалото е талант. И понеже в Майко Мила изкъсо следим пишещите майки, ето я Диана в любимата ни рубрика Жените могат всичко, за да ни разкаже за професиите си и семейството си и за да даде кураж на всички скрити таланти. Диана Петрова е автор няколко детски книги (Мъдри приказки за деца и родители, Двойната планета, Приказки за цялото семейство), а преди пет години започва да пише и романи. Първият е Ана, следват Синестезия (откъси от който са публикувани в няколко международни списания), Лилит (включен от преподавател по постмодерна литература в списък за задължително четене от студентите) и Деветте кръга, в който описва характера и поведението на идеалния мъж, според представите на 20 различни жени. Най-новият ѝ книга е Водната кула – супер динамична съвременна история за ефекта на софтуерния сектор върху психичния живот на героите от една стартъп компания. – Диана, понеже в „Майко Мила“ най-много си говорим за деца, да започнем с началото на писателската ви кариера. Имате няколко детски книги, определени за приказкотерапия. Разкажете ни за тази терапия, как да я ползваме? Методът на приказкотерапията е да разприказва детето върху героите и делата им. А целта е, посредством този разговор, възрастният да се докосне до вътрешния свят на детето. Не е сложно и може да се практикува спокойно у дома. Ако попитате едно дете: „Защо открадна сандвича на приятеля си?“ е малко вероятно да получите отговор като: „Защото ми липсва обич и разбиране у дома и искам да привлека внимание, като направя нещо лошо.“ По-скоро детето ще се цупи и мълчи, а накрая ще измърмори някакъв отговор, за да го оставите на мира и да си изтърпи наказанието. Но ако главният герой в една приказка е дете, което е откраднало портмоне, и в приказката се разказва за семейството на детето, може да опитате да обсъдите приказката с малчугана. Попитайте го какво мисли за поведението на героите, как би постъпило в такава ситуация, защо героят мисли такива неща (престорете се, че не разбирате защо), как детето би променило историята, ако не му харесва. От този уж свободен разговор по повод една приказка, ще разберете много за страховете и копнежите на детето, а често и за корена на проблемите му. По-лесно е да говориш за проблемите си, когато те са проблеми и на някой друг, пък бил измислен герой. – Двойната планета е първата книга с приказки за осиновени деца у нас – каква беше обратната връзка от родители осиновители за ефекта ѝ върху децата? Kнигата предизвика много дискусии навремето. Причината беше, че в героите съм вплела един неприятен за някои осиновители факт – че детето сънува и копнее за биологичната си майка. Но такава е реалността и тя няма да се промени с отричане на една книга, а с много работа на самия осиновител върху собствената му рана. Когато я написах, времената бяха други и по тази тема не се говореше открито. Едва сега хората започнаха да приемат книгата и да я търсят. На представянето на „Осиновени истории“ на Бела Чолакова с мен се запознаха някои осиновители и ми разказаха за ефекта на историите ми върху децата. При детските книги е сложно, защото за да стигнеш до едно дете, трябва първо да стигнеш до родителя му. Ако той не хареса книгата ти, тя просто не стига до детето. И какво се оказа? Децата си имат свои любими приказки от книгата и разговарят с родителите си по темите, изложени вътре – за осиновителката, за бащата, за биологичната майка, за раждането, за отглеждането, за обичта на двете майки, за чувството на безтегловност и безсилие, за обичта. Ето това за мен вече е успех – че книгата в крайна сметка стигна до тези деца, които имат най-голяма нужда. Макар и години след написването. Друг е въпросът, че темата за осиновяването вълнува всички – оказа, че историите са подходящи за всякакви деца. – Сега, като писател на романи за големи хора, липсва ли ви писането за деца и на какво ви научи то? Не съм спряла да пиша за деца. Правя го, когато аз самата имам нужда от надежда и кураж. От писането за хлапетата научих, че имаш малко време да грабнеш читателя и че трябва да го правиш на всяка страница, която той отгърне случайно. – В какъв момент започнахте да пишете дебютния си роман Ана, имаше ли в живота ви събитие, отключило писането на роман? Приех тежко нападките, че съм се осмелила да пиша за осиновяване, като нито съм осиновител, нито осиновен. Тогава бях още млад автор и не знаех как да се справям с такова отношение. Не разказах за многобройните си срещи с психолог, който се занимава с проблемите на осиновяването, нито литературата, която съм изчела, нито хората, с които съм разговаряла. Предпочетох да се свия в черупката си. Сега ми става смешно и веднага знам какво ще отговоря: „А Толстой трябва ли да е раждал, за да опише раждане, както го прави в „Ана Каренина“? Но тогава се зарекох, че повече няма да пиша за деца, ако с това ще предизвиквам неприятности, вместо да помагам. Така се случи Ана – един роман за възрастни, в който можех да пиша за реалността по-спокойно. Вече знаех как да приемам критика и как да ѝ позволявам да променя писането ми. Дори планирам да включа тази тема като специален урок в „Заешката дупка“, където ще преподавам „Творческо писане“ на деца. – А беше ли готова българската публика за еротичното съдържане на романа ви Лилит? Българската публика в голямата си част е свикнала с любовни, но не толкова с еротични романи. И мисля, че не беше съвсем готова за експлицитно сексуално съдържание, каквото предложих аз. Но нещата се развиха в неочаквана насока. Имах късмет, че един преподавател по постмодерна литература прочете романа и го включи в списък със задължителна литература за студентите си. Оттогава се радвам на университетско внимание за книгата. Много жени ми писаха след прочита ѝ, за да разкажат своите истории на изневери и разочорования от семейния живот. – Какво е общото между героините в романите ви? Какви женски образи са ви интересни? Кои стереотипи борите с книгите си? Всичките ми героини са противоречиви образи. Това е общото. Често са жени, които читателите направо намразват, но продължават да четат от любопитство и от ужас, че намират нещо общо между себе си и тях. Имам едно мото, което се опитвам да следвам при замисляне на героите. Описвам типажи, в които не искам да се превърна или такива, от които искам да избягам. По въпроса за стереотипите боря най-вече този, че жената е същество, чийто вътрешен свят е ограничен поради ролята ѝ на майка. Друг „любим“ стереотип ми е, че жената няма сексуални фантазии и не обича секса. А трети – че няма смелост да се разюзда и да върши непростими за моралните норми неща. – Как съчетавате писането с работата си в софтуерна фирма? Писането за мен е реалната работа, а с тестването на софтуерни продукти си почивам от нея. Работя като QA (Quality Assurance), за да печеля пари и защото мога да го върша без особени усилия. И иронията е, че изкарвам много повече пари с това, в което влагам най-малко усилия. – А писането и битовизмите могат ли да се съчетаят? Каква сте, докато пишете, какво зарязвате и не търпите около себе си? Докато пиша съм едно неприятно, чорлаво и конфликтно същество. Ходя по анцуг и шушони вкъщи, карам всички да ми пазят тишина, а през това време мивката се пълни ли, пълни, хладилникът понамирисва от развалящи се неща, а тийнейджърите у дома са гладни като вълци. За щастие, с това си поведение отказах и двете си деца от идеята да се занимават с писане. – Защо, как биха ви описали децата ви, когато сте в творчески период? Попитах дъщеря си и ето отговора й: „Ходи като зомби, с очила и анцуг, завива се със сивото одеяло и пие чай от лайка. От време на време спира и се заглежда през предметите като скенер. Направо тръпки да те побият!“ – Споделете какъв е животът с тийнейджъри и уроци за оцеляване, разбира се? Със сина ми разговаряме по-рядко, но разговорите ни винаги са дълги и напоителни – за вселената, за човешките взаимоотношения, за илюзиите на хората, за реалността зад маските. В такива моменти се възхищаваме взаимно на ума на другия и завършваме с усмивка тип „Мона Лиза“. С дъщеря ми е съвсем различно. С нея драматизираме, обсъждаме глупостта на момчетата, разказваме си трикове за свалки, спорим, ядосваме се, хилим се като ученички и харчим огромно количество пари, когато се озовем в някой мол. Често си крещим, сякаш от утре повече няма да живеем заедно, а после се прегръщаме и плачем. Отчайваща история. За урок, какво да кажа. Има един период, в който тийнейджърите започват да ни мислят за досадници, които живеят в миналия век и не знаят нищо за съвремието. Трябва да се удържим в такива моменти да не ги изхвърлим през прозореца. Имат нужда от стена, в която да се блъскат, и, за жалост, от обгрижваща ръкавица за прохождащи трябва да се превърнем в тухли поне за известно време, докато се самоутвърдят. Но не разбирайте, че имам силата да си стоя като тухла постоянно. Много обичам от време на време да ги стряскам, като зачекна тема, по която мислят, че не знам нищо. Например, за пушенето на трева или бягането посред нощ от вкъщи или за дребните измами с джобните. – Мъжът до вас как ви подкрепя, когато се отдадете на нов роман? Много просто и изключително ефикасно. Затваря вратата на стаята и отива да сготви на децата. Не мие чиниите после, но е свършил най-важното. После ме води в парка, разказва ми как ще си купи еди каква си технологична джаджа и се преструва, че не знае, че не слушам. А накрая ми разтрива ходилата, преди да заспя. Без него, нямаше да съм нищо от това, което съм. – Сега, за последната ви книга – Водната кула – която е със сюжет от софтуерната индустрия. Какво в тази среда ви даде хляб за цяла книга и какво новаторско в женските образи вкарвате в нея? Тази среда е като измамен рай. Глезотиите в офисите и в отношението на служителките по човешки ресурси и шефове се отразяват върху психическия живот на програмистите. Момчетата започват да се мислят за голяма работа, получават повече свобода, отколкото могат да понесат и често изпадат в серии от депресивни състояния. Чрез героите си исках да изследвам как се стига до това и в какво се превръщат хората, когато работата им е да общуват с машини по осем часа на ден. Женските образи вътре са малко в сравнение с мъжките, както е и в реалността. Но описвам състоянието на жена, която е преживяла травма от детството, и избира да се плъзга по повърхността, вместо да се задълбочава. Обръщам внимание и на друга, която навлиза в менопауза и описвам промените в поведението ѝ. Любимка ми е мис Свят – жената, която е прекалено позитивна и изследвам как позитивизма ѝ играе лоша шега, когато трябва да се справя с нещастията и бедите. – Какви са хубавите и лошите страни на професиите ви? При авторството нещата за мен стоят така. Направо забравяш, че си смъртен и си играеш на бог. Убиваш героите, от които нямаш нужда, описваш иронично хората, които ненавиждаш, помагаш в безнадеждни ситуации на любимците си и… изпускаш автобуси, забравяш рождени дни, уволняват те от работа, децата ти се сърдят, а мъжът ти започва да си купува техника, докато си го изпуснала от поглед. При тестването на софтуер – под предлог че вършиш много сериозна работа, си почиваш от драматизма на света и измислените си светове. Чупиш всичко, което програмистите са развивали с грижа, а те по цели дни те избягват. В края на деня обаче се оказва, че ако им е останала една цигара, предпочитат да си я изпушат с теб. – Какво бихте посъветвали момичетата, които искат да ви последват и да се захванат с писане? Пускайте се смело по пързалката! Писането може да ви накара да се чувствате много значими в един ден, в който сте сменили осем дрисливи памперса, а лещата ви е загоряла и без малко не сте напляскали наследниците!

Представяне в Bg on Air: Поети и писатели помагат на деца да развиват уменията си в писането

Разговор с Драгомир Симеонов по Дарик за "Водната кула"

Гост в "Библиотеката" по БНТ за "Водната кула"

Вижте на линка по-долу:

На живо от премиерата на "Водната кула"

Интервю за Пикселмедия на Диана Петрова

В България ще има все повече глад за IT специалисти Водната кула” – първият български IT роман, чиято бляскава премиера премина наскоро, представя любопитната история за група софтуерни специалисти, започнали работа в чуждестранен IT стартъп. Срещаме ви с авторката му Диана Петрова, която споделя как вижда бъдещето на IT в България и отправя съвет към бъдещите работещи в бранша. Въпрос: Какво ви провокира да напишете IT романа “Водната кула”? Отговор: Един разговор, който подслушах между специалистката по човешки ресурси и техническия лидер. Бяха единодушни, че обучение може да задържи програмистите в една компания. Още ми беше непривично служители да се глезят така, тъй като идвам от работни места, където се биеш със зъби и нокти да останеш. Казах си презрително: „Наемайте ги по хобита, и с малко обучение, пак ще получите това, което имате и сега.“ Така се роди идеята за софтуерна компания, в която хората се подбират не поради уменията си, а заради факта, че имат силно извънработно занимание. Вдъхновиха ме моите собствени колеги, които съм описала хумористично. Отвъд тази линия, задавам и по-сериозни въпроси – за пораженията върху психиката при работа зад компютър. Исках да обрисувам хора като мен, които се стичат от други места в IT бранша само заради парите. Исках и да опиша действителността в българските софтуерни компании. Въпрос: Ще разкриете ли малко от сюжета? Отговор: Свободомислещ преподавател по математика и консервативен административен директор се събират заедно, за да подберат хора за нов стартъп. Новонаетите трябва да разработят професионална социална мрежа. Какво ще спечелят от постъпването си в софтуерния бранш и каква е цената, която ще платят за изкуствения рай? Ще ги промени ли свободния модел на работа, какъвто налага преподавателя? Въпрос: Как мина премиерата на книгата? Отговор: Благодарение на издателство „Рива“, Десислава Василева от Idea PR & advertising и екипът от „Аз чета“ се случи една наистина забавна и стори ми се, стилна премиера, за каквато съм мечтала винаги. Най-добрите ми приятели бяха там. Имаше интерактивна платформа за задаване на въпроси, там беше и представител от конкурса на корпорация „Развитие“, който разказа защо книгата е сред номинираните на конкурса. Въпрос: Разкажете ни повече за професионалния Ви път и творчество до сега! Отговор: Живея два живота – на автор и този на обикновен QA, какъвто реших да остана. Предлагали са ми да стана QA мениджър, но за мен това е мръсна и неблагодарна работа, а и мисля, че не съм подходяща за такава позиция. Дори ме уволниха веднъж поради отказ да стана ръководител, представяте ли си? Иначе професионалната ми биография е манджа с грозде. Работила съм като продавач на чесън, на сладолед, като работник във фабрика за зрънчо, като дистрибутор. После пък като преводач и редактор по издателства, дори имам година работа в Комисията по финансов надзор като администратор. От седем години съм в бранша като QA и често пиша за продукти, които лично съм тествала. Творчеството ми е друга бира. Имам три книги за деца, една от които е вече с четири издания – „Мъдри приказки“, а втората я настига. Писала съм и книги с еротична насоченост, една от които се изучава в СУ: „Лилит“. Най-много се гордея със „Синестезия“, където става дума за света на един психолог. За да я напиша ми трябваха повече от пет години в БОАП „К.Г.Юнг“. „Водната кула“ е новият ми експеримент – радвам се, че се счита за първата книга за българските софтуерни компании. Въпрос: Какви поуки си извадихте от опита Ви в IT сектора? Отговор: Че общуването с машината отваря много врати, като в замяна те осакатява безвъзвратно, особено ако не си свикнал с бързите промени. След като понатрупаш години опит, често се случва да страдаш от депресии или да добиеш самочувствие без покритие. Плюсът е, че се променя светогледа ти. Вече можеш да си позволиш да не работиш няколко години, да пътуваш, да си накупиш имоти. Едно от решенията за мен е онова, което правя и понастоящем. Храня тялото си със заплата от софтуерна компания, а душата си – със силно хоби, каквито са четенето и писането за мен. Въпрос: Как виждате бъдещето на IT в България? Отговор: Ние сме желана дестинация заради ниските данъци и ще има все повече глад за специалисти и дори за пишман специалисти. Заплатите ни са на западно ниво, а излизаме евтино на чуждестранните инвеститори. Губи държавата, но засега печелим ние, софтуерните специалисти. Разбира се, това е балон, който някой ден ще се спука и ще се наложи да работим извън България. Дотогава обаче можем да си позволим лукса да печелим добре у дома. Въпрос: Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да станат програмисти? Отговор: Помня последния колега от настоящата ми работа, който дойде от строителството да става младши програмист. Първо скандираше колко сме били разглезени, а в момента се сърди, ако му отвориш прозореца. Бих казала на тези хора следното. „Скоро ще станете като онези, на които сте завиждали, докато сте лепили външна изолация. Но това няма да ви харесва задълго. Затова се подгответе както за големи привилегии, така и за голямата духовна цена, която ще платите за тях. Чака ви съвсем различен живот, от този, на който сте свикнали. Но няма място за страх. Стъпвайте смело напред, има начини да запазите себе си!“

Книжния трейлър на "Водната кула"

Финансов балон ли е IT индустрията - предаване "Време и половина", програма "Христо Ботев"

Разговор с програмистите Григорий Нанев и Диана Петрова- автор на първият български роман за света на IT „Водната кула“

Дискусия във "Време и половина" по повод "Водната кула", БНР

"Двойната планета" получава признание на представяне на "Осиновени истории"

Представяне на "Водната кула" в клуб "Книгата" на 13.12.2018 г.

Представяне на "Водната кула" на панаира на книгата 2018 г.

Представяне на "Водната кула" в предаването "Графити", БНР

Книжния трейлър на "Водната кула" е вече готов!

На гости в Дарик радио

Представяне на "Водната кула" по Хоризонт в БНР

Ако и вие нямате търпение да научите повече за "Водната кула", ще ви зарадваме. Утре вечер в ефира на БНР, Програма Хоризонт ви очаква разговор за новия роман на тема софтуерни компании със Светлана Дичева по Графити по въздуха от 20.00 до 22.00 часа. Слушайте с нас!

Водната кула е сред номинираните в конкурс "Развитие"

Заповядайте на официално представяне на номинираните на панаира на книгата в 15.00 на 12 декември. Очакваме ви!

Водната кула е на пазара!

Водната кула е вече факт. Представянето на книгата ще бъде на 13.12.2018 г. в клуб Книгата на Раковска 193. Очакваме ви!

Интервю на Атония Апостолова с Диана Петрова

Пет въпроса към писателката Диана Петрова Диана Петрова (Diana Petrova) е автор на три детски книги и четири романа, вкл. на еротичните “Лилит” и “Деветте кръга”. Чрез различни инициативи тя се среща с много деца от всякакви възрасти и посредством упражнения им показва основни модели в творческото писане. Предстои й да преподава на деца и в Творческа Академия "Заешка Дупка". За видовете писане и неговите ползи, за постигането на собствен глас и за “кражбите”, както и за трудностите във възпитанието на таланта - вижте интервюто: 1. Всеки ли днес може да пише - и каква е разликата спрямо целите (напр. просто да си увлекателен в социалните мрежи, да пишеш въздействащи статии или да издадеш бестселър/висококачествена проза, която да печели награди)? Според мен всеки може да пише, но зависи какво. Дневникът, например, е една много добра терапевтична форма на обръщение към самия себе си. Самият Марк Аврелий е написал гениалния си труд „Към себе си“, който е преиздаван през всички векове до наши дни и е книга с висока стойност, бестселър при това. В дневника няма нужда да си изряден, да следиш висок стил на изразяване или да си последователен, но е идеална тренировка за изливане на мисли, чувства и упражнение по писане. От друга страна, не всеки може да стане писател, защото за това се изискват куп други умения. Първото е самодисциплина, после идва трайното желание да подобриш писането си през годините, а третото е умението да се извлича последователен, логичен, еднопосочен разказ от множеството успоредни, хаотични, банални, противоречиви ситуации, от които се състои живят човешки живот. Това последното означава, че на практика трябва да откриеш нишката, подходяща за разказване, в огромната кашоподобна история на човешкия живот. В днешно време за да си успешен писател, е добре да правиш съчетание между писането в социалните мрежи, сайтовете за книги и т.н., и писането на по-сериозни неща. Това е и едно от нещата, на които искам да науча децата. Писателят не е вече това, което беше – чичко с брада зад тежко бюро, за чието издаване, реклама, разпространение и позициониране в медиите се грижи цяла банда специалисти. Днес той трябва да се справи с личните си съпротиви, да излезе от стереотипната писателска хралупа и да извършва пиар за себе си. Разбира се, говоря за неутвърдените писатели. 2. Коя е най-силната отличителна черта за един писателски стил според вашия вкус? Както казва един англоезичен редактор, това е творбата „да има свой глас“. Трудно е да се различиш от хора, пеещи край теб, и няма да се получи, ако просто ги надвикваш. Но ако направиш нещо различно, а именно съчетаеш добре познатите вече стилове в един, може и да успееш. Писателят в началото е просто много добър слушател преписвач. Той чете най-различни книги, купища с книги, и преписва от големите по уникален начин. Добре е да си избереш и от кого точно да преписваш, така да се каже. Например, може да направиш съчетание между стила на тежък класик и нов автор, който набира известност. Може да си харесваш различни подходи в стила на различни автори и да не го правиш дори целенасочено. Писателят краде и несъзнателно. 3. Как не трябва (или хайде – не е добре) да се пише? Не трябва да се пише за другите. Когато един писател реши да напише нещо на другите, вместо на себе си, тогава губи много от гласа си. Замислете се, дори в реалния си живот ние не общуваме реално с другия, а с копие от неговата персоналност, което сме си измислили. Смятам, че най-добрият подход е да пишеш така, че да впечатлиш сам себе си. 4. Каква е общата тенденция сред пишещите днес млади хора – и какви предизвикателства очакваш от преподаването на писане на деца? Младите пишещи хора често опитват да надскочат възрастта си и там е мястото, където се образуват пукнатини по творбите им. Например, струва ми се малко вероятно петнайсетгодишно момче да говори успешно през устата на четирийсетгодишна жена, без да се изложи. Възможно е единствено, ако е направил сериозно проучване и има преживявания с такава жена или е своего рода медиум. Съветът ми към младите пишещи хора е да започнат писателската си кариера, като пишат за нещата, които познават. Едва по-късно, когато се обиграят, може да си позволят да пишат като Толстой – за раждането. Според мен една от трудностите, с които ще се сблъскам, е не срамежливостта на съвременните деца, а точно обратното – със самочувствието им, че притежават талант и че никой не може да ги спре по пътя им. Може да ги спре и още как! Въпросът е как те да се справят с безбройните спънки, които ги очакват, как да преодолеят отчаянието. Друго предизвикателство, което очаквам, е как да ги убедя, че по-важното от красивите безсмислени изречения е значението, което те предават. 5. Двете книги, които един пишещ човек трябва да е прочел през живота си? Ще са три и това са книги, които ще му помогнат не да добие дълбочина на мисълта или просто да се позабавлява, а да усъвършенства техниката си. Може да започне с „Диалозите на Платон“, за да го научи да пише диалози, после с която и да е книга на Агата Кристи, за да го научи да гради напрежение, и „За писането“ на Стивън Кинг, за да го откаже от прилагателните като масово изразно средство.

Диана Петрова с едночасово интервю в "Аз чета"

Цялото интервю може да видите като кликнете върху самата снимка или върху бутон: "Линкове", а оттам върху "Към интервюто"

6 срещи в 5 пловдивски училища

Диана Петрова се срещна с 6 групи ученици в 5 пловдивски училища. По време на срещите тя разигра игри, в които самите деца съчиниха приказки и разказа за истинските истории зад написването на приказките си.

Представяне на "Деветте кръга" в Артефир на БНР

Водещият зададе въпроси за софтуерния бизнес и доколко любовта е възможна по етажите на богатите. "Деветте кръга" отговаряше.

Интервю на Валентина Мизийска за "Деветте кръга"

Очаквах новия роман на Диана с огромно нетърпение. Ами така е, като ми е пусната муха. Един сюжет, който ме бе заинтригувал преди половин година (имам си приказка с „мой човек“ в издателството), един талант, който познавах от романите и сборниците й с приказки до тук (а те не са малко, никак не са малко), и уж подготвена подходих… Е, признавам си, Диана пак успя да ме срази! С нея вече се познавахме от един разговор за писане на приказки, но тя така добре умее да си варди тайните, че за предстоящия роман не смогнах да изкопча нищо. Но бях решила вече, че за творчеството й за възрастни ще правим друго интервю. Дали съм знаела тогава, че възрастта на аудиторията в „Деветте кръга“ ще трябва да се дефинира с долна граница? Категорично не.

5 причини да прочетеш "Деветте кръга"

https://www.soft-press.com/blog/wp/?p=758

За "Деветте кръга" във View Sofia

"Деветте кръга" в Rozali

Историята проследява съдбата на двайсет и няколко годишната Габриела. След дълъг престой във Франция Габи се завръща в България с разбито сърце и с надеждата, че тук ще открие новото начало, от което се нуждае, за да рестартира живота си. Дори не подозира за плановете на съдбата, която я изправя на пътя на Самуил Марков, IT милионер, по когото въздиша цяла София и който ревниво пази личния си живот в тайна. Самуил винаги е бил устремен към върха - в живота, в бизнеса, в планината. Докато една внезапна среща в кафене близо до офиса му променя пътя, който така грижливо е начертал за себе си... Привличането между Габриела и Самуил е мигновено, отвъд здравия разум и законите на логиката. Когато са заедно, границите на реалността се размиват в приказна фантазия, която скоро се превръща в кошмар. Милионите от IT бизнеса на Самуил привличат врагове и завистници, които насочват стрелите си към Габриела. Но по-отровни са тайните от миналото, определяли живота им до днес. За да продължат напред, и двамата ще се изправят пред собствените си демони. И ще се изкачат по спиралата на деветте кръга, които ще преплетат съдбите им завинаги. От небостъргачите на София до върховете на Пирин, от бреговете на Марсилия до тесните канали на Венеция, новият роман на Диана Петрова събира противоположни светове и чертае страстния път към пълното сливане с другия

Мама Нинджа за "Деветте кръга"

Диана Петрова в Евроком по повод "Деветте кръга"

Излезе "Деветте кръга"!

Срещу мен стоеше мъжът скала, мъжът, който единствен можеше да ми е равен, под чиято сянка единствено можех да се сниша… Загубих миналото. Остана само частица от миг. Не бях никоя и започвах отначало. След няколко години във Франция Габриела е на прага на нов живот в София, когато неочакваната среща със Самуил преобръща света й. Привличането е мигновено, отвъд здравия разум и законите на логиката. Когато са заедно, границите на реалността се размиват в приказна фантазия, която скоро се превръща в кошмар. Милионите от IT бизнеса на Самуил привличат врагове и завистници, които насочват стрелите си към Габриела. Но по-отровни са тайните от миналото, определяли живота им до днес. За да продължат напред, и двамата ще се изправят пред собствените си демони. И ще се изкачат по спиралата на деветте кръга, които ще преплетат съдбите им завинаги. От небостъргачите на София до върховете на Пирин, от бреговете на Марсилия до тесните канали на Венеция, новият роман на Диана Петрова събира противоположни светове и чертае страстния път към пълното сливане с другия. „Диана Петрова безспорно е един от най-провокативните и смели гласове в съвременната българска литература.“ Габриела Кожухарова, главен редактор на „Аз чета“

"Лилит" в задължителен списък за студенти в СУ "Св.Климент Охридски"

"Лилит" е в списъка за задължителна литература от специалност "Литературата - творческо писане" в СУ "Св. Климент Охридски"

Плейлист "Деветте кръга"

Ето и линк към плейлиста на "Деветте кръга". :) https://open.spotify.com/user/u4bu1kq4zjuo9hytseak260vo/playlist/5CVhe4slMvtTyBjrG21Btk https://www.youtube.com/playlist?list=PL3XlxrvH-Ij-FNNrPk_W-cXyrogD5y8F0

"Деветте кръга" е вече в печатницата!

"Деветте кръга" е първия експеримент на Диана Петрова в областта на любовната, макар и не в еротичната литература. Той е картичка с пожелание за всички, които имат нужда да бъдат пометени от една любов и за всички, чийто дух има нужда от топла супа за настинката си. Книгата може да бъде поръчана и закупена на следния линк: https://www.soft-press.com/book/1289/category_165

7 години "Мъдри приказки"

Днес се навършват седем години от изданието на "Мъдри приказки". Честит рожден ден на книгата!

199 ОУ "Св. Апостол Йоан Богослов", гр. София

На 9 май 2018 Диана Петрова беше на среща с първокласници от 199 ОУ в гр. София.

Диана Петрова е номинирана в конкурса на корпорация "Развитие" за 2018 година

Диана Петрова спечели номинация в конкурса на корпорация "Развитие" за 2018 г. с участието на ръкописа си: "Водната кула". В него се разказва за софтуерната компания на един университетски преподавател, който решава да избяга от административния модел на строго работно време и коефицент свършена работа. Свободата, която героите получават и понасят се оказва тяхното най-голямо наказание и щастие.

Диана Петрова спечели ЛЪЖИЦАТА от наградите на "Бисерче вълшебно"

"Приказки за цялото семейство" се класира на четвърто място в единствения конкурс, за който са гласували деца сред над трийсеттина номинации. Книгата беше отличена на първо място като фаворит на бъдещите читатели с мнение под 5 години.

"Приказки за цялото семейство" в Розали

"Приказки за цялото семейство" участва в "Бисерче вълшебно"

Диана Петрова пише книги както за възрастни, така и за деца. Нейната книга „Двойната планета“, посветена на осиновените деца, се използва в работата с осиновени и осиновители. „Мъдри приказки“ и „Приказки за цялото семейство“ пък са в основата на занимания по приказкотерапия, защото книгите на Диана помагат на децата да се справят със своите проблеми и да открият себе си. Тя е и част от програмата за гимназисти „Писател назаем“. Ето какво научихме: Аз съм Диана и обичам да фантазирам. Като бях малка, ми пишеха двойки на преразказите, защото не можех да запомня какво се е случило в творбите и си ги измислях наново. Двойките много ме огорчаваха, защото ме караха да мисля, че съм глупава. Но после разбрах, че на много хора им е трудно да измислят, а харесват фантазиите. Така открих какво мога да правя най-добре и станах писател. Шоколад или сладолед? Шоколад, разбира се. Любим цвят? Зелено. Любим предмет в училище? Химикалът. Ако можех да се срещна с герой от детските книги…, искам да се запозная с Черния красавец. Той е кон и много ми харесва как мисли. Пиша за деца…, защото те често разбират неща, които възрастните вече не могат. Идеите ми хрумват… в парка. Кръщавам героите си… на съседите и колегите. Най-често пиша за… незабележимите деца, но си мечтая да пиша за… хора, които изглеждат лоши, а не са. Когато пиша книги за деца, най-трудно ми е… да мия тенджери. Често ги забравям в мивката. В детската литература няма нищо по-хубаво от… горите. Там се случват най-интересните неща. Писателите на детски книги… изглеждат малко смотани. Но това е защото са срамежливи. Книгата „Приказки за цялото семейство“ (изд. Софтпрес) на Диана Петрова е номинирана в категория „Откриватели“ на Награда „Бисерче вълшебно“ 2018, затова й зададохме няколко въпроса за нея. Участието на моя книга в награда, чието жури са децата, ме кара да се чувствам… горда, че съм заслужила такава чест. При писането й най-голямо удоволствие ми достави… когато писах приказка за моята баба. Избрах заглавието й… не го избрах аз. Много ми е трудно да измислям заглавия и моля за помощ редакторите си. С нея искам да накарам малките читатели да… разберат, че няма забранени мисли и да узнаят, че не всичко може да се промени, но ако може, по-добре е да го направим сега. Това, което смятам, че ще им е най-интересно в нея е… планетата на смартфоните или старицата с дългите нокти. Кой знае? За да улесним децата при избора им на любими книги, искаме да им дадем насоки как възрастните правят своя избор. Ако можехте да гласувате в „Бисерче вълшебно“, по какви критерии щяхте да изберете своите фаворити – художествена и нехудожествена литература? Дали ме увлича? Ако спирам да чувам другите докато чета, значи е достатъчно интересна. Дали я разбирам? Ако трябва да чета едно изречение два пъти, значи е трудна за разбиране и не е за мен. Дали ме променя? Ако съм променила нещо в ежедневието си след прочита й, значи това е моята книга!

Регионално управление на образованието за срещата в Русе

За учениците писателите са личности, оставащи затворени между кориците на учебниците по литература. На 23 февруари обаче момчетата и момичетата от ХІІБ клас в СУ „Васил Левски” – Русе имаха възможността да се срещнат на живо с писателката Диана Петрова. Нейното гостуване бе част от кампанията „Писател назаем“, подета от най-големия сайт за насърчаване на четенето – „Аз чета”. Кампанията ще се опита да даде възможност на младите хора, макар и само за час, да общуват с някои от най-популярните лица на съвременната българска литература. Програмата “Писател назаем” има за цел ученици от поне 100 гимназиални класа в цялата страна да се срещнат със съвременни български автори и да “видят” учебната програма по литература по един нов, различен и модерен начин. Диана Петрова, която е автор на три романа, книги с приказки и създател на сайта „Подари ми приказка“, влезе в ролята на лектор и представи на гимназистите героите от изучаваните от тях произведения по един по-различен начин. Темата на нейния необичаен и нетрадиционен урок бе „Прилики между съвременни известни хора и литературни герои. „Андрешко“, Елин Пелин, „Тютюн“, Димитър Димов, „Железният светилник“, Димитър Талев”. Един незабравим час, в който Диана Петрова направи литературата жива, представи изучаваните произведения в съвременен контекст, героите излязоха от страниците на учебниците и книгите и учениците сякаш се докоснаха до тях, изживяха техните чувства и вълнения .А за спомен от срещата учениците от ХІІБ клас – паралелката с интензивно изучаване на китайски език, подариха на Диана Петрова картичка, изработена от тях, с изображение на Жълтото куче, тъй като само преди два дни, според китайския календар, навлязохме в неговата година. Текст: Даниела Николаева – главен учител по БЕЛ в СУ „В. Левски“

Публикация на част от "Синестезия" в Drunken Boat

Публикация на част от "Синестезия" в англоезичното списание "Drunken Boat" в превод на Екатерина Петрова

Публикация на част от "Синестезия" във Vagabond

Публикация на част от "Синестезия" в англоезичното списание Vagabond Magazine. Преводът е на Екатерина Петрова

Публикация на част от "Синестезия" в B. O. D. Y

Публикацията е на английски език в международната литературна платформа: B.O.D.Y Преводът е на Екатерина Петрова

Профил на Диана Петрова в Contemporary Bulgarian Writers

Линкът ще ви отведе към страницата.

Участие в BiTelevision, предаване "Един прекрасен ден"

Издателски клип на "Приказки за цялото семейство"

Участие в БНТ, Денят отблизо

Кликнете на линка, за да ви насочи към видеото.

Участие в телевизия "BG on Air"

Вижте видеото през линка.

Участие в телевизия "Стара Загора"

Участието е от: 44:20 мин.

"Мъдри приказки" в Ямбол

Диана Петрова и нейните „Мъдри приказки за деца и родители” НЧ „Зора-1945” всяка година осъществява „Седмица на българската литература”. 2017 г. сме посветили на детската книга и на авторите, написали хубави детски книги. Заедно с третокласниците от СУ „Св. Климент Охридски” имахме удоволствието да се насладим на компанията на тази прекрасна дама и нейните приказни истории. Вълшебствата в тях се случват днес, в нашето съвремие. И както всички добри приказки не само те увличат, но и те карат да се замислиш и да си извлечеш поука. Книгата „Мъдри приказки за деца и родители” съдържа истории, които развиват детското въображение и дават на момичетата и момчетата свободата да импровизират и да творят свои собствени. Това се случи и с нашите приятели от третите класове. Заедно с Диана Петрова развихриха фантазията си и създадоха свой собствен свят. И естествено, защото им беше интересно, срещата премина изпълнена с много въпроси, усмивки, пожелания в автографи… Едно е ясно – ще се видим пак! И с писателката, и с децата. : ) Пожелаваме си да бъдем мъдри и добри. И знаейки силата на словото, мощта на писаното слово, с гордост и преклонение почитаме сътвореното от светите братя Кирил и Методий. Екипът на НЧ „Зора-1945”

Ден на книгата във Враца

В линка има запис от срещата

Участие в БНР, Пловдив

С авторката на романа "Лилит" Диана Петрова разговаряме за смелостта да пишеш книга със смел сюжет в опасно време, за еротиката като бягство от делника, надмогването на предразсъдъци и обществени стереотипи преди представянето ѝ в Културен център „Тракарт в рамките на фестивала „Пловдив чете“. playmutemax volume 00:00 / 08:27 С Диана Петрова разговаря Веселина Пеева Диана Петрова е издала досега два детски сборника „Мъдри приказки“ и „Двойната планета“, както и три романа – „Ана“, „Синестезия“ и „Лилит“. Разговорът преди представянето на книгата започва от заглавието – „Лилит“ – име на демон. Подчертано калиграфски и визуално и като внушение от пръв поглед. Съзнателно търсено ли е то? Още в библейските книги Лилит е първата жена на Адам, но тя е изключена, омаловажавана, защото е равна на Адам. Аз намерих Лилит в моята героиня – жена, която е уверена в това, което прави, и го прави открито, споделя Диана Петрова: Въпреки че изглеждаме разкрепостени, живеем в доста патриархално общество, което се вижда, ако отидете в по-малък град, и много хора не са съгласни с това еманципиране на жената. След написването на книгата много жени на около 35 години ме потърсиха, за да ми разкажат своите истории, за да бъдат представени. Моята героиня понася ударите на патриархалното не толкова "отвън", колкото "отвътре" от самата себе си, като се самообвинява. Мисленето за любовта може да ни помогне да се измъкнем от тежките състояния, в които се намираме по една или друга причина. Сблъсках се с предразсъдъци на всякакви нива, когато пишех книгата. Но човек е сбор от различни неща – и от ангели, и от демони в себе си и трябва да намери баланса между тях, без да отрича нито една част от своята природа, защото отрицанието води до пагубност. Имам надеждата, че книгата ще бъде приета и от по-консервативната част от аудиторията.

Два разказа в Читанка

Ако желаете да ги прочетете, кликнете на линка в меню "Линкове"

Goodreads страницата на "Синестезия"

Книжният трейлър на "Синестезия"

Покана за гостуване от книжарница "При разказвача на приказки"

Диана Петрова получи покана за участие в представяне на трите си книги в Пловдив. Събитието е под надслова: "Разказвачът на приказки представя" и ще включва автори на детски приказки от цялата страна. Ще се проведе в пловдивски мол през месец април и май. Повече подробности ще има по-късно този месец.

Жури в конкурса "Моят учител супергерой" на фондация "Тебешир"

Диана Петрова ще бъде жури в конкурса "Моят учител супергерой" на фондация "Тебешир". Приказките се изпращат от 12 март 2018 г. до 13 април 2018 г. на адрес: Фондация “ТЕБЕШИР”, София 1000, бул. “Евлоги и Христо Георгиеви” №68, ет. 1, ап. 4. Участниците в конкурса, класирани на първите три места във всяка от трите възрастови групи, ще получат специални награди. Победителите в конкурса ще бъдат обявени на сайта на Фондация “ТЕБЕШИР” през м. май. Повече информация за условията на участие има в приложения линк по-долу: https://www.tebeshir.bg/bg/superheroes2018

10 препоръки за извънкласно четене

Десет препоръки за извънкласно четене на Диана Петрова под инициативата "Писател назаем". Книгите, които те променят.

Жури в конкурса "Петя Дубарова"

Диана Петрова беше избрана за жури в националния литературен конкурс "Петя Дубарова" за 2017 и 2018 г. В конкурса участват около 500 творби на млади български автори до 18 годишна възраст, от които се отличават едва десеттина. Церемонията по награждаването се извършва в края на май в Бургас, където е и родното място на Петя Дубарова. Събират се участници от цялата страна. Националният литературен конкурс "Петя Дубарова" е създаден през 1984 година като средношколски конкурс за литературно творчество. В първите години се организира от сп. "Родна реч". След изграждането на къща-музей "Петя Дубарова" през 1995 година, конкурсът се организира от Община Бургас, къща музей "Петя Дубарова", сп. "Родна реч". Целта на конкурса е да открива и популяризира млади литературни дарования. В него участват ученици от гимназиалната училищна степен в разделите, както следва: раздел поезия (стихотворения или цикъл стихотворения) и раздел проза (разказ). Освен съответните призови награди, за всяко издание на конкурса излиза и сборник "Петя-пристан зелен", в който се публикуват лауреатите от Националния литературен конкурс "Петя Дубарова". В многогодишната си история Националният литературен конкурс на името на Петя Дубарова се оказва своеобразен трамплин за много млади и талантливи автори, които днес са известни български творци, четени и превеждани в много страни. От 2003 година към конкурса се организира и летен уъркшоп, в който вземат участие лауреати и ненаградени участници от съответното издание на конкурса. Уъркшопът има за цел да подпомогне чрез модерни методи и добра подготовка самия творчески процес при младите хора и да развива адекватно усета на участниците в унисон с модерните тенденции в литературата. Досега ръководители на семинарите от ежегодния летен уъркшоп са били: Алек Попов, Бойко Ламбовски, Георги Господинов, Кристин Димитрова, Владимир Трендафилов, Ангел Игов и др. Амбицията на Община Бургас и къща-музей "Петя Дубарова" е да привлече за участие в конкурса и участници от страна на българските общности в чужбина.

"Мъдри приказки" и "Приказки за семейството" в Ню Йорк

Около двайсет книги от "Мъдри приказки" и "Приказки за цялото семейство" бяха изпратени за българско училище в Ню Йорк в рамките на инициатива на книжен проект.

Интервю за читателските навици на Диана Петрова

Диана Петрова участва в изложба "Жената през"

"Аз чета" препоръчва 10 съвременни авторки - Диана Петрова е в списъка

"Синестезия" - в списъка с препоръчителна литература за Панаира на книгата

Посещение на Диана Петрова във Вълкосел под егидата на "Писател назаем"

На гости в "Шоуто на Милен Цветков" за "Лилит"

Профилът на Диана Петрова в "Писател назаем"

Посещение на Диана Петрова в СУ "Петър Динеков", гр. София

Диана Петрова беше поканена в СУ "Петър Динеков", гр. София по инициативата "Писател назаем". Темата на срещата беше: "Четенето и писането – самотерапия и начин да пораснеш. Примери как четенето и писането са помогнали в кризисни ситуации от човешкия живот." Разговорът с учениците беше жив, интересен и много топъл.

Посещение на Диана Петрова по покана на творчески клуб в 129 СОУ

Дълго отлагано, но много топло посрещане на Диана Петрова от младите писатели в училище 129. Срещата се състоя през януари, 2018 г.

Интервю в "Public Republic" за "Лилит"

Представяне на "Лилит" в клуб "Перото", гр. София 2017 г.

Кратко представяне на "Приказки за цялото семейство" от автора

"Мъдри приказки" с предстоящ четвърти тираж

Предстои четвърти тираж на "Мъдри приказки", а "Приказки за цялото семейство", която излезе миналата година, върви със същата скорост като предшественицата си, поне на годишна база.

"Лилит" се изучава в СУ "Св.Климент Охридски"

"Лилит" е задължителна литература за студентите от магистратура "Литературата - творческо писане" към факултет "Славянски филологии".

Приказките във Франкфурт през ноември

Двете книги с приказки: "Мъдри приказки за деца и родители" и "Приказки за цялото семейство" са на Панаира във Франкфурт!

Лекция "Лечебната сила на момичешките сънища" в БАН на 3 октомври!